Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

Moreover Job continued his parable, and said,

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

Oh that I were as in months past, as in the days when God preserved me;

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

When his candle shined upon my head, and when by his light I walked through darkness;

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

As I was in the days of my youth, when the secret of God was upon my tabernacle;

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

When the Almighty was yet with me, when my children were about me;

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

When I washed my steps with butter, and the rock poured me out rivers of oil;

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

When I went out to the gate through the city, when I prepared my seat in the street!

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

The young men saw me, and hid themselves: and the aged arose, and stood up.

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

The princes refrained talking, and laid their hand on their mouth.

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

The nobles held their peace, and their tongue cleaved to the roof of their mouth.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

When the ear heard me, then it blessed me; and when the eye saw me, it gave witness to me:

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Because I delivered the poor that cried, and the fatherless, and him that had none to help him.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

The blessing of him that was ready to perish came upon me: and I caused the widow's heart to sing for joy.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

I put on righteousness, and it clothed me: my judgment was as a robe and a diadem.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

I was eyes to the blind, and feet was I to the lame.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

I was a father to the poor: and the cause which I knew not I searched out.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

And I brake the jaws of the wicked, and plucked the spoil out of his teeth.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Then I said, I shall die in my nest, and I shall multiply my days as the sand.

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

My root was spread out by the waters, and the dew lay all night upon my branch.

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

My glory was fresh in me, and my bow was renewed in my hand.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Unto me men gave ear, and waited, and kept silence at my counsel.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

After my words they spake not again; and my speech dropped upon them.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

And they waited for me as for the rain; and they opened their mouth wide as for the latter rain.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

If I laughed on them, they believed it not; and the light of my countenance they cast not down.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

I chose out their way, and sat chief, and dwelt as a king in the army, as one that comforteth the mourners.