Job 13

Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

Lo, mine eye hath seen all this, mine ear hath heard and understood it.

Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

What ye know, the same do I know also: I am not inferior unto you.

Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

Surely I would speak to the Almighty, and I desire to reason with God.

А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

But ye are forgers of lies, ye are all physicians of no value.

О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

O that ye would altogether hold your peace! and it should be your wisdom.

Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

Hear now my reasoning, and hearken to the pleadings of my lips.

Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

Will ye speak wickedly for God? and talk deceitfully for him?

За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

Will ye accept his person? will ye contend for God?

Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

Is it good that he should search you out? or as one man mocketh another, do ye so mock him?

Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

He will surely reprove you, if ye do secretly accept persons.

Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

Shall not his excellency make you afraid? and his dread fall upon you?

Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

Your remembrances are like unto ashes, your bodies to bodies of clay.

Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.

Hold your peace, let me alone, that I may speak, and let come on me what will.

Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

Wherefore do I take my flesh in my teeth, and put my life in mine hand?

И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

Though he slay me, yet will I trust in him: but I will maintain mine own ways before him.

И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

He also shall be my salvation: for an hypocrite shall not come before him.

Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

Hear diligently my speech, and my declaration with your ears.

Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

Behold now, I have ordered my cause; I know that I shall be justified.

Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

Who is he that will plead with me? for now, if I hold my tongue, I shall give up the ghost.

Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:

Only do not two things unto me: then will I not hide myself from thee.

оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

Withdraw thine hand far from me: and let not thy dread make me afraid.

Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

Then call thou, and I will answer: or let me speak, and answer thou me.

Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

How many are mine iniquities and sins? make me to know my transgression and my sin.

Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

Wherefore hidest thou thy face, and holdest me for thine enemy?

Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

Wilt thou break a leaf driven to and fro? and wilt thou pursue the dry stubble?

Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

For thou writest bitter things against me, and makest me to possess the iniquities of my youth.

Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

Thou puttest my feet also in the stocks, and lookest narrowly unto all my paths; thou settest a print upon the heels of my feet.

докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.

And he, as a rotten thing, consumeth, as a garment that is moth eaten.