Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Man that is born of a woman is of few days, and full of trouble.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

He cometh forth like a flower, and is cut down: he fleeth also as a shadow, and continueth not.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

And dost thou open thine eyes upon such an one, and bringest me into judgment with thee?

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Who can bring a clean thing out of an unclean? not one.

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Seeing his days are determined, the number of his months are with thee, thou hast appointed his bounds that he cannot pass;

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Turn from him, that he may rest, till he shall accomplish, as an hireling, his day.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

For there is hope of a tree, if it be cut down, that it will sprout again, and that the tender branch thereof will not cease.

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

Though the root thereof wax old in the earth, and the stock thereof die in the ground;

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

Yet through the scent of water it will bud, and bring forth boughs like a plant.

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

But man dieth, and wasteth away: yea, man giveth up the ghost, and where is he?

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

As the waters fail from the sea, and the flood decayeth and drieth up:

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

So man lieth down, and riseth not: till the heavens be no more, they shall not awake, nor be raised out of their sleep.

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

O that thou wouldest hide me in the grave, that thou wouldest keep me secret, until thy wrath be past, that thou wouldest appoint me a set time, and remember me!

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

If a man die, shall he live again? all the days of my appointed time will I wait, till my change come.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Thou shalt call, and I will answer thee: thou wilt have a desire to the work of thine hands.

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

For now thou numberest my steps: dost thou not watch over my sin?

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

My transgression is sealed up in a bag, and thou sewest up mine iniquity.

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

And surely the mountain falling cometh to nought, and the rock is removed out of his place.

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

The waters wear the stones: thou washest away the things which grow out of the dust of the earth; and thou destroyest the hope of man.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Thou prevailest for ever against him, and he passeth: thou changest his countenance, and sendest him away.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

His sons come to honour, and he knoweth it not; and they are brought low, but he perceiveth it not of them.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

But his flesh upon him shall have pain, and his soul within him shall mourn.