Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

Giobbe riprese il suo discorso e disse:

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

"Oh foss’io come ne’ mesi d’una volta, come ne’ giorni in cui Dio mi proteggeva,

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

quando la sua lampada mi risplendeva sul capo, e alla sua luce io camminavo nelle tenebre!

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

Oh fossi com’ero a’ giorni della mia maturità, quando Iddio vegliava amico sulla mia tenda,

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

quando l’Onnipotente stava ancora meco, e avevo i miei figliuoli d’intorno;

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

quando mi lavavo i piedi nel latte e dalla roccia mi fluivano ruscelli d’olio!

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

Allorché uscivo per andare alla porta della città e mi facevo preparare il seggio sulla piazza,

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

i giovani, al vedermi, si ritiravano, i vecchi s’alzavano e rimanevano in piedi;

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

i maggiorenti cessavan di parlare e si mettevan la mano sulla bocca;

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

la voce dei capi diventava muta, la lingua s’attaccava al loro palato.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

L’orecchio che mi udiva, mi diceva beato; l’occhio che mi vedeva mi rendea testimonianza,

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

perché salvavo il misero che gridava aiuto, e l’orfano che non aveva chi lo soccorresse.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

Scendea su me la benedizione di chi stava per perire, e facevo esultare il cuor della vedova.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

La giustizia era il mio vestimento ed io il suo; la probità era come il mio mantello e il mio turbante.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Ero l’occhio del cieco, il piede dello zoppo;

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

ero il padre de’ poveri, e studiavo a fondo la causa dello sconosciuto.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Spezzavo la ganascia all’iniquo, e gli facevo lasciar la preda che avea fra i denti.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

E dicevo: "Morrò nel mio nido, e moltiplicherò i miei giorni come la rena;

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

le mie radici si stenderanno verso l’acque, la rugiada passerà la notte sui miei rami;

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

la mia gloria sempre si rinnoverà, e l’arco rinverdirà nella mia mano".

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Gli astanti m’ascoltavano pieni d’aspettazione, si tacevan per udire il mio parere.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

Quand’avevo parlato, non replicavano; la mia parola scendeva su loro come una rugiada.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

E m’aspettavan come s’aspetta la pioggia; aprivan larga la bocca come a un acquazzone di primavera.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Io sorridevo loro quand’erano sfiduciati; e non potevano oscurar la luce del mio volto.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

Quando andavo da loro, mi sedevo come capo, ed ero come un re fra le sue schiere, come un consolatore in mezzo agli afflitti.