Job 30

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Et maintenant!... je suis la risée de plus jeunes que moi, De ceux dont je dédaignais de mettre les pères Parmi les chiens de mon troupeau.

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Mais à quoi me servirait la force de leurs mains? Ils sont incapables d'atteindre la vieillesse.

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

Desséchés par la misère et la faim, Ils fuient dans les lieux arides, Depuis longtemps abandonnés et déserts;

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

Ils arrachent près des arbrisseaux les herbes sauvages, Et ils n'ont pour pain que la racine des genêts.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

On les chasse du milieu des hommes, On crie après eux comme après des voleurs.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

Ils habitent dans d'affreuses vallées, Dans les cavernes de la terre et dans les rochers;

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

Ils hurlent parmi les buissons, Ils se rassemblent sous les ronces.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

Etres vils et méprisés, On les repousse du pays.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Et maintenant, je suis l'objet de leurs chansons, Je suis en butte à leurs propos.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Ils ont horreur de moi, ils se détournent, Ils me crachent au visage.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Ils n'ont plus de retenue et ils m'humilient, Ils rejettent tout frein devant moi.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Ces misérables se lèvent à ma droite et me poussent les pieds, Ils se fraient contre moi des sentiers pour ma ruine;

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

Ils détruisent mon propre sentier et travaillent à ma perte, Eux à qui personne ne viendrait en aide;

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

Ils arrivent comme par une large brèche, Ils se précipitent sous les craquements.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Les terreurs m'assiègent; Ma gloire est emportée comme par le vent, Mon bonheur a passé comme un nuage.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

Et maintenant, mon âme s'épanche en mon sein, Les jours de la souffrance m'ont saisi.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

La nuit me perce et m'arrache les os, La douleur qui me ronge ne se donne aucun repos,

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Par la violence du mal mon vêtement perd sa forme, Il se colle à mon corps comme ma tunique.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Dieu m'a jeté dans la boue, Et je ressemble à la poussière et à la cendre.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Je crie vers toi, et tu ne me réponds pas; Je me tiens debout, et tu me lances ton regard.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Tu deviens cruel contre moi, Tu me combats avec la force de ta main.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Tu me soulèves, tu me fais voler au-dessus du vent, Et tu m'anéantis au bruit de la tempête.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Car, je le sais, tu me mènes à la mort, Au rendez-vous de tous les vivants.

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Mais celui qui va périr n'étend-il pas les mains? Celui qui est dans le malheur n'implore-t-il pas du secours?

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

N'avais-je pas des larmes pour l'infortuné? Mon coeur n'avait-il pas pitié de l'indigent?

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

J'attendais le bonheur, et le malheur est arrivé; J'espérais la lumière, et les ténèbres sont venues.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Mes entrailles bouillonnent sans relâche, Les jours de la calamité m'ont surpris.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Je marche noirci, mais non par le soleil; Je me lève en pleine assemblée, et je crie.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Je suis devenu le frère des chacals, Le compagnon des autruches.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Ma peau noircit et tombe, Mes os brûlent et se dessèchent.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.

Ma harpe n'est plus qu'un instrument de deuil, Et mon chalumeau ne peut rendre que des sons plaintifs.