Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

Job prit de nouveau la parole sous forme sentencieuse et dit:

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

Oh! que ne puis-je être comme aux mois du passé, Comme aux jours où Dieu me gardait,

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

Quand sa lampe brillait sur ma tête, Et que sa lumière me guidait dans les ténèbres!

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

Que ne suis-je comme aux jours de ma vigueur, Où Dieu veillait en ami sur ma tente,

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

Quand le Tout-Puissant était encore avec moi, Et que mes enfants m'entouraient;

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

Quand mes pieds se baignaient dans la crème Et que le rocher répandait près de moi des ruisseaux d'huile!

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

Si je sortais pour aller à la porte de la ville, Et si je me faisais préparer un siège dans la place,

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

Les jeunes gens se retiraient à mon approche, Les vieillards se levaient et se tenaient debout.

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

Les princes arrêtaient leurs discours, Et mettaient la main sur leur bouche;

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

La voix des chefs se taisait, Et leur langue s'attachait à leur palais.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

L'oreille qui m'entendait me disait heureux, L'oeil qui me voyait me rendait témoignage;

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Car je sauvais le pauvre qui implorait du secours, Et l'orphelin qui manquait d'appui.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

La bénédiction du malheureux venait sur moi; Je remplissais de joie le coeur de la veuve.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Je me revêtais de la justice et je lui servais de vêtement, J'avais ma droiture pour manteau et pour turban.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

J'étais l'oeil de l'aveugle Et le pied du boiteux.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

J'étais le père des misérables, J'examinais la cause de l'inconnu;

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Je brisais la mâchoire de l'injuste, Et j'arrachais de ses dents la proie.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Alors je disais: Je mourrai dans mon nid, Mes jours seront abondants comme le sable;

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

L'eau pénétrera dans mes racines, La rosée passera la nuit sur mes branches;

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Ma gloire reverdira sans cesse, Et mon arc rajeunira dans ma main.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

On m'écoutait et l'on restait dans l'attente, On gardait le silence devant mes conseils.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

Après mes discours, nul ne répliquait, Et ma parole était pour tous une bienfaisante rosée;

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Ils comptaient sur moi comme sur la pluie, Ils ouvraient la bouche comme pour une pluie du printemps.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Je leur souriais quand ils perdaient courage, Et l'on ne pouvait chasser la sérénité de mon front.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

J'aimais à aller vers eux, et je m'asseyais à leur tête; J'étais comme un roi au milieu d'une troupe, Comme un consolateur auprès des affligés.