Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Minä olen tehnyt liiton silmäini kanssa, etten minä katsoisi neitseen päälle.

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

Mutta mitä Jumala ylhäältä antaa minulle osaksi ja Kaikkivaltias korkialta perinnöksi?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Eikö väärän pitäisi näkemän senkaltaista vaivaisuutta, ja pahantekiän senkaltaista surkeutta kärsimän?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Eikö hän näe minun teitäni ja lueskele kaikkia minun askeleitani?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Olenko minä vaeltanut turhassa menossa, eli minun jalkani kiiruhtaneet petokseen?

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

Punnitkaan hän minua oikialla vaa'alla, niin Jumala ymmärtää minun vakuuteni.

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

Jos minun askeleeni ovat poikenneet tieltä, ja minun sydämeni seurannut silmiäni, ja jotakin riippunut minun käsissäni,

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Niin minä kylväisin ja toinen söis, ja minun sikiäni hukkuis juurinensa.

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Jos minun sydämeni on vietelty vaimon perään, ja olen väijynyt lähimmäiseni ovella,

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Niin minun emäntäni häväistäkään muilta, ja muut maatkaan hänen;

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Sillä se on häpiä ja paha työ tuomarien edessä;

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

Sillä se olis tuli joka polttais kadotukseen, ja kaiken minun saatuni peräti hukuttais.

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Jos olen katsonut ylön palveliani eli palkkapiikani oikeuden, riidellessänsä minun kanssani,

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Mitä minä sitte tekisin kuin Jumala nousee? eli mitä minä vastaisin häntä, kuin hän kostaa?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Eikö hän ole tehnyt häntä, joka minunkin äitini kohdussa teki? ja on meidät molemmat kohdussa valmistanut.

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Olenko minä kieltänyt tarvitsevaisilta, mitä he minulta ovat pyytäneet, ja antanut leskein silmät heikoksi tulla?

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

Olenko minä syönyt palani yksinäni, ettei orpo ole myös siitä syönyt?

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Sillä nuoruudestani olen minä ollut niinkuin isä, ja hamasta äitini kohdusta olen minä mielelläni holhonnut.

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Jos minä olen nähnyt jonkun hukkuvan, ettei hänellä ollut vaatetta, ja sallinut käydä köyhän peittämättä;

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

Jos ei hänen lanteensa ole siunannut minua, kuin hän minun lammasnahoillani lämmitettiin;

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Jos olen nostanut käteni orpoja vastaan, ehkä minä näin minun voimallisena porteissa olevan;

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Niin kaatukoon minun hartiani lapaluiltani, ja minun käsivarteni särkyköön luinensa.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Sillä Jnmalan rangaistus on minulle vavistukseksi, ja en taida hänen korkeuttansa välttää.

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Olenko minä asettanut kullan turvakseni? ja sanonut puhtaalle kullalle: sinä olet minun uskallukseni?

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Olenko minä iloinnut tavarani paljoudesta, ja että käteni paljon riistaa koonneet ovat?

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

Olenko minä katsonut valkeutta, koska se kirkkaasti paisti, ja kuuta, koska se täydellinen oli?

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

Onko minun sydämeni salaa minua vietellyt, suuta antamaan kädelleni?

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

Joka myös vääryys on tuomarien edessä; sillä niin olisin minä kieltänyt Jumalan ylhäältä.

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

Olenko minä iloinnut viholliseni vastoinkäymisestä? taikka riemuinnut, että onnettomuus tuli hänen päällensä?

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

Sillä en minä antanut minun suuni syntiä tehdä, sadatellakseni hänen sieluansa.

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Eivätkö miehet, jotka minun majassani ovat, sanoisi: jospa emme hänen lihastansa ravittaisi?

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Muukalaisen ei pitänyt yötä ulkona oleman; vaan vaellusväelle avasin minä oveni.

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

Olenko minä niinkuin ihminen peittänyt minun pahuuteni, salatakseni minun vääryyttäni?

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

Olenko minä hämmästynyt suurta joukkoa? eli olenko minä sukulaisteni ylönkatsetta peljännyt? ollut ääneti, ja en mennyt ovesta ulos?

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Kuka antais minulle kuultelian, että Kaikkivaltias kuulis minun pyyntöni, että joku kirjoittais kirjan minun asiastani;

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Niin minä ottaisin sen hartioilleni, ja sitoisin ympärilleni niinkuin kruunun.

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Minä ilmoittaisin hänelle minun askeleini luvun, ja niinkuin ruhtinas kantaisin sen edes.

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Jos minun maani huutais minua vastaan, ja sen vaot kaikki ynnä itkisivät;

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

Jos minä olen sen hedelmän maksamatta syönyt, ja tehnyt peltomiesten elämän työlääksi;

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

Niin kasvakoon minulle nisuista orjantappuria ja ohrista pahoja ruohoja. Jobin sanat loppuvat.