Proverbs 17

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Bedre en tør Bid Brød med fred end Huset fuldt af Sul med Trætte.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Klog Træl bliver Herre over dårlig Søn og får lod og del mellem brødre.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Digel til Sølv og Ovn til Guld, men den, der prøver Hjerter, er HERREN.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Den onde hører på onde Læber, Løgneren lytter til giftige Tunger.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

Hvo Fattigmand spotter, håner hans Skaber, den skadefro slipper ikke for Straf.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

De gamles Krone er Børnebørn, Sønners Stolthed er Fædre.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Ypperlig Tale er ej for en Dåre, end mindre da Løgnfor den, som er ædel.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Som en Troldsten er Gave i Giverens Øjne; hvorhen den end vender sig, gør den sin Virkning.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Den, der dølger en Synd, søger Venskab, men den, der ripper op i en Sag, skiller Venner.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Bedre virker Skænd på forstandig end hundrede Slag på en Tåbe.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Den onde har kun Genstridigbed for, men et skånselsløst Bud er udsendt imod ham.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Man kan møde en Bjørn, hvis Unger er taget, men ikke en Tåbe udi hans Dårskab.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Den, der gengælder godt med ondt, fra hans Hus skal Vanheld ej vige.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

At yppe Strid er at åbne for Vand, hold derfor inde, før Strid bryder løs.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

At frikende skyldig og dømme uskyldig, begge Dele er HERREN en Gru.

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

Hvad hjælper Penge i Tåbens Hånd til at købe ham Visdom, når Viddet mangler?

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

Ven viser Kærlighed når som helst, Broder fødes til Hjælp i Nød.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Mand uden Vid giver Håndslag og går i Borgen for Næsten.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Ven af Kiv er Ven af Synd; at højne sin Dør er at attrå Fald.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Ej finder man Lykke, når Hjertet er vrangt, man falder i Våde, når Tungen er falsk.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Den, der avler en Tåbe, får Sorg, Dårens Fader er ikke glad.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Glad Hjerte er godt for Legemet, nedslået Sind suger Marv af Benene.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

Den gudløse tager Gave i Løn for at bøje Rettens Gænge.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

Visdom står den forstandige for Øje, Tåbens Blik er ved Jordens Ende.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Tåbelig Søn er sin Faders Sorg, Kvide for hende, som fødte ham.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

At straffe den, der har Ret, er ilde, værre endnu at slå de ædle.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Den, som har Kundskab tøjler sin Tale, Mand med Forstand er koldblodig.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.

Selv Dåren, der tier, gælder for viis, forstandig er den, der lukker sine Læber.