Job 9

9:1

فَأَجَابَ أَيُّوبُ وَقَالَ:

Тогава Йов отговори и каза:

9:2

«صَحِيحٌ. قَدْ عَلِمْتُ أَنَّهُ كَذَا، فَكَيْفَ يَتَبَرَّرُ الإِنْسَانُ عِنْدَ اللهِ؟

Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога?

9:3

إِنْ شَاءَ أَنْ يُحَاجَّهُ، لاَ يُجِيبُهُ عَنْ وَاحِدٍ مِنْ أَلْفٍ.

Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда.

9:4

هُوَ حَكِيمُ الْقَلْبِ وَشَدِيدُ الْقُوَّةِ. مَنْ تَصَلَّبَ عَلَيْهِ فَسَلِمَ؟

Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим?

9:5

الْمُزَحْزِحُ الْجِبَالَ وَلاَ تَعْلَمُ، الَّذِي يَقْلِبُهَا فِي غَضَبِهِ.

Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си.

9:6

الْمُزَعْزِعُ الأَرْضَ مِنْ مَقَرِّهَا، فَتَتَزَلْزَلُ أَعْمِدَتُهَا.

Той поклаща земята от мястото й и стълбовете й треперят.

9:7

الآمِرُ الشَّمْسَ فَلاَ تُشْرِقُ، وَيَخْتِمُ عَلَى النُّجُومِ.

Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите.

9:8

الْبَاسِطُ السَّمَاوَاتِ وَحْدَهُ، وَالْمَاشِي عَلَى أَعَالِي الْبَحْرِ.

Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето.

9:9

صَانِعُ النَّعْشِ وَالْجَبَّارِ وَالثُّرَيَّا وَمَخَادِعِ الْجَنُوبِ.

Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга.

9:10

فَاعِلُ عَظَائِمَ لاَ تُفْحَصُ، وَعَجَائِبَ لاَ تُعَدُّ.

Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса.

9:11

«هُوَذَا يَمُرُّ عَلَيَّ وَلاَ أَرَاهُ، وَيَجْتَازُ فَلاَ أَشْعُرُ بِهِ.

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам.

9:12

إِذَا خَطَفَ فَمَنْ يَرُدُّهُ؟ وَمَنْ يَقُولُ لَهُ: مَاذَا تَفْعَلُ؟

Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш?

9:13

اللهُ لاَ يَرُدُّ غَضَبَهُ. يَنْحَنِي تَحْتَهُ أَعْوَانُ رَهَبَ.

Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят.

9:14

كَمْ بِالأَقَلِّ أَنَا أُجَاوِبُهُ وَأَخْتَارُ كَلاَمِي مَعَهُ؟

Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него?

9:15

لأَنِّي وَإِنْ تَبَرَّرْتُ لاَ أُجَاوِبُ، بَلْ أَسْتَرْحِمُ دَيَّانِي.

Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия.

9:16

لَوْ دَعَوْتُ فَاسْتَجَابَ لِي، لَمَا آمَنْتُ بِأَنَّهُ سَمِعَ صَوْتِي.

Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми —

9:17

ذَاكَ الَّذِي يَسْحَقُنِي بِالْعَاصِفَةِ، وَيُكْثِرُ جُرُوحِي بِلاَ سَبَبٍ.

Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

9:18

لاَ يَدَعُنِي آخُذُ نَفَسِي، وَلكِنْ يُشْبِعُنِي مَرَائِرَ.

не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина.

9:19

إِنْ كَانَ مِنْ جِهَةِ قُوَّةِ الْقَوِيِّ، يَقُولُ: هأَنَذَا. وَإِنْ كَانَ مِنْ جِهَةِ الْقَضَاءِ يَقُولُ: مَنْ يُحَاكِمُنِي؟

Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове?

9:20

إِنْ تَبَرَّرْتُ يَحْكُمُ عَلَيَّ فَمِي، وَإِنْ كُنْتُ كَامِلاً يَسْتَذْنِبُنِي.

Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен.

9:21

«كَامِلٌ أَنَا. لاَ أُبَالِي بِنَفْسِي. رَذَلْتُ حَيَاتِي.

Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.

9:22

هِيَ وَاحِدَةٌ. لِذلِكَ قُلْتُ: إِنَّ الْكَامِلَ وَالشِّرِّيرَ هُوَ يُفْنِيهِمَا.

Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.

9:23

إِذَا قَتَلَ السَّوْطُ بَغْتَةً، يَسْتَهْزِئُ بِتَجْرِبَةِ الأَبْرِيَاءِ.

Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните.

9:24

الأَرْضُ مُسَلَّمَةٌ لِيَدِ الشِّرِّيرِ. يُغَشِّي وُجُوهَ قُضَاتِهَا. وَإِنْ لَمْ يَكُنْ هُوَ، فَإِذًا مَنْ؟

Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?

9:25

أَيَّامِي أَسْرَعُ مِنْ عَدَّاءٍ، تَفِرُّ وَلاَ تَرَى خَيْرًا.

А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят.

9:26

تَمُرُّ مَعَ سُفُنِ الْبَرْدِيِّ. كَنَسْرٍ يَنْقَضُّ إِلَى قَنَصِهِ.

Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си.

9:27

إِنْ قُلْتُ: أَنْسَى كُرْبَتِي، أُطْلِقُ وَجْهِي وَأَتَبَلَّجُ،

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! —

9:28

أَخَافُ مِنْ كُلِّ أَوْجَاعِي عَالِمًا أَنَّكَ لاَ تُبَرِّئُنِي.

страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен.

9:29

أَنَا مُسْتَذْنَبٌ، فَلِمَاذَا أَتْعَبُ عَبَثًا؟

Беззаконен съм — защо тогава да се трудя напразно?

9:30

وَلَوِ اغْتَسَلْتُ فِي الثَّلْجِ، وَنَظَّفْتُ يَدَيَّ بِالإِشْنَانِ،

Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун,

9:31

فَإِنَّكَ فِي النَّقْعِ تَغْمِسُنِي حَتَّى تَكْرَهَنِي ثِيَابِي.

Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.

9:32

لأَنَّهُ لَيْسَ هُوَ إِنْسَانًا مِثْلِي فَأُجَاوِبَهُ، فَنَأْتِي جَمِيعًا إِلَى الْمُحَاكَمَةِ.

Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.

9:33

لَيْسَ بَيْنَنَا مُصَالِحٌ يَضَعُ يَدَهُ عَلَى كِلَيْنَا.

Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни.

9:34

لِيَرْفَعْ عَنِّي عَصَاهُ وَلاَ يَبْغَتْنِي رُعْبُهُ.

Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас!

9:35

إِذًا أَتَكَلَّمُ وَلاَ أَخَافُهُ، لأَنِّي لَسْتُ هكَذَا عِنْدَ نَفْسِي.

Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.