Job 8

فَأَجَابَ بِلْدَدُ الشُّوحِيُّ وَقَالَ:

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

«إِلَى مَتَى تَقُولُ هذَا، وَتَكُونُ أَقْوَالُ فِيكَ رِيحًا شَدِيدَةً؟

Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

هَلِ اللهُ يُعَوِّجُ الْقَضَاءَ، أَوِ الْقَدِيرُ يَعْكِسُ الْحَقَّ؟

Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?

إِذْ أَخْطَأَ إِلَيْهِ بَنُوكَ، دَفَعَهُمْ إِلَى يَدِ مَعْصِيَتِهِمْ.

Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.

فَإِنْ بَكَّرْتَ أَنْتَ إِلَى اللهِ وَتَضَرَّعْتَ إِلَى الْقَدِيرِ،

Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,

إِنْ كُنْتَ أَنْتَ زَكِيًّا مُسْتَقِيمًا، فَإِنَّهُ الآنَ يَتَنَبَّهُ لَكَ وَيُسْلِمُ مَسْكَنَ بِرِّكَ.

ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

وَإِنْ تَكُنْ أُولاَكَ صَغِيرَةً فَآخِرَتُكَ تَكْثُرُ جِدًّا.

И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

«اِسْأَلِ الْقُرُونَ الأُولَى وَتَأَكَّدْ مَبَاحِثَ آبَائِهِمْ،

Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

لأَنَّنَا نَحْنُ مِنْ أَمْسٍ وَلاَ نَعْلَمُ، لأَنَّ أَيَّامَنَا عَلَى الأَرْضِ ظِلٌّ.

понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.

فَهَلاَّ يُعْلِمُونَكَ؟ يَقُولُونَ لَكَ، وَمِنْ قُلُوبِهِمْ يُخْرِجُونَ أَقْوَالاً قَائِلِينَ:

Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

هَلْ يَنْمُي الْبَرْدِيُّ فِي غَيْرِ الْغَمِقَةِ، أَوْ تَنْبُتُ الْحَلْفَاءُ بِلاَ مَاءٍ؟

Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?

وَهُوَ بَعْدُ فِي نَضَارَتِهِ لَمْ يُقْطَعْ، يَيْبَسُ قَبْلَ كُلِّ الْعُشْبِ.

Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

هكَذَا سُبُلُ كُلِّ النَّاسِينَ اللهَ، وَرَجَاءُ الْفَاجِرِ يَخِيبُ،

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

فَيَنْقَطِعُ اعْتِمَادُهُ، وَمُتَّكَلُهُ بَيْتُ الْعَنْكَبُوتِ!

увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.

يَسْتَنِدُ إِلَى بَيْتِهِ فَلاَ يَثْبُتُ. يَتَمَسَّكُ بِهِ فَلاَ يَقُومُ.

Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.

هُوَ رَطْبٌ تُجَاهَ الشَّمْسِ وَعَلَى جَنَّتِهِ تَنْبُتُ خَرَاعِيبُبهُ.

Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.

وَأُصُولُهُ مُشْتَبِكَةٌ فِي الرُّجْمَةِ، فَتَرَى مَحَلَّ الْحِجَارَةِ.

Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.

إِنِ اقْتَلَعَهُ مِنْ مَكَانِهِ، يَجْحَدُهُ قَائِلاً: مَا رَأَيْتُكَ!

Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

هذَا هُوَ فَرَحُ طَرِيقِهِ، وَمِنَ التُّرَابِ يَنْبُتُ آخَرُ.

Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

«هُوَذَا اللهُ لاَ يَرْفُضُ الْكَامِلَ، وَلاَ يَأْخُذُ بِيَدِ فَاعِلِي الشَّرِّ.

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.

عِنْدَمَا يَمْلأُ فَاكَ ضِحْكًا، وَشَفَتَيْكَ هُتَافًا،

Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,

يَلْبِسُ مُبْغِضُوكَ خَزْيًا، أَمَّا خَيْمَةُ الأَشْرَارِ فَلاَ تَكُونُ».

онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!