Psalms 104

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!