Proverbs 7

Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.

Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си.

Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.

Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник,

за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си.

Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си

и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,

който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща

в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.

И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,

размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи,

кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.

И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:

Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,

затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.

Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,

покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.

Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,

защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,

взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.

С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече.

Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,

докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота.

И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.

Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й,

защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.

Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.