Proverbs 5

5:1

fili mi adtende sapientiam meam et prudentiae meae inclina aurem tuam

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

5:2

ut custodias cogitationes et disciplinam labia tua conservent

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

5:3

favus enim stillans labia meretricis et nitidius oleo guttur eius

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

5:4

novissima autem illius amara quasi absinthium et acuta quasi gladius biceps

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

5:5

pedes eius descendunt in mortem et ad inferos gressus illius penetrant

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

5:6

per semitam vitae non ambulat vagi sunt gressus eius et investigabiles

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

5:7

nunc ergo fili audi me et ne recedas a verbis oris mei

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

5:8

longe fac ab ea viam tuam et ne adpropinques foribus domus eius

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

5:9

ne des alienis honorem tuum et annos tuos crudeli

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

5:10

ne forte impleantur extranei viribus tuis et labores tui sint in domo aliena

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

5:11

et gemas in novissimis quando consumpseris carnes et corpus tuum et dicas

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

5:12

cur detestatus sum disciplinam et increpationibus non adquievit cor meum

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

5:13

nec audivi vocem docentium me et magistris non inclinavi aurem meam

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

5:14

paene fui in omni malo in medio ecclesiae et synagogae

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

5:15

bibe aquam de cisterna tua et fluenta putei tui

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

5:16

deriventur fontes tui foras et in plateis aquas tuas divide

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

5:17

habeto eas solus nec sint alieni participes tui

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

5:18

sit vena tua benedicta et laetare cum muliere adulescentiae tuae

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

5:19

cerva carissima et gratissimus hinulus ubera eius inebrient te omni tempore in amore illius delectare iugiter

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

5:20

quare seduceris fili mi ab aliena et foveris sinu alterius

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

5:21

respicit Dominus vias hominis et omnes gressus illius considerat

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

5:22

iniquitates suae capiunt impium et funibus peccatorum suorum constringitur

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

5:23

ipse morietur quia non habuit disciplinam et multitudine stultitiae suae decipietur

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.