Psalms 104

Благослови, душе моя, Господа! Господи, Боже мій, Ти вельми великий, зодягнувся Ти в велич та в славу!

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Зодягає Він світло, як шати, небеса простягає, немов би завісу.

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

Він ставить на водах палати Свої, хмари кладе за Свої колесниці, ходить на крилах вітрових!

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

Він чинить вітри за Своїх посланців, палючий огонь за Своїх слуг.

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Землю Ти вґрунтував на основах її, щоб на вічні віки вона не захиталась,

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

безоднею вкрив Ти її, немов шатою. Стала вода над горами,

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

від погрози Твоєї вона втекла, від гуркоту грому Твого побігла вона,

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

виходить на гори та сходить в долини, на місце, що Ти встановив був для неї.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

Ти границю поклав, щоб її вона не перейшла, щоб вона не вернулася землю покрити.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Він джерела пускає в потоки, що пливуть між горами,

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

напувають вони всю пільну звірину, ними дикі осли гасять спрагу свою.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

Птаство небесне над ними живе, видає воно голос з-посеред галузок.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Він напоює гори з палаців Своїх, із плоду чинів Твоїх земля сититься.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Траву для худоби вирощує, та зеленину для праці людині, щоб хліб добувати з землі,

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

і вино, що серце людині воно звеселяє, щоб більш від оливи блищало обличчя, і хліб, що серце людині зміцняє.

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

Насичуються Господні дерева, ті кедри ливанські, що Ти насадив,

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

що там кубляться птахи, бузько, кипариси мешкання його.

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Гори високі для диких козиць, скелі сховище скельним звіринам.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

і місяця Він учинив для означення часу, сонце знає свій захід.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Темноту Ти наводиш і ніч настає, в ній порушується вся звірина лісна,

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

ричать левчуки за здобичею та шукають від Бога своєї поживи.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

Сонце ж засвітить вони повтікають, та й кладуться по норах своїх.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Людина виходить на працю свою, й на роботу свою аж до вечора.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Які то численні діла Твої, Господи, Ти мудро вчинив їх усіх, Твого творива повна земля!

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Ось море велике й розлогошироке, там повзюче, й числа їм немає, звірина мала та велика!

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Ходять там кораблі, там той левіятан, якого створив Ти, щоб бавитися йому в морі.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Вони всі чекають Тебе, щоб Ти часу свого поживу їм дав.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Даєш їм збирають вони, руку Свою розкриваєш добром насичаються.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Ховаєш обличчя Своє то вони перелякані, забираєш їм духа вмирають вони, та й вертаються до свого пороху.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Посилаєш Ти духа Свого вони творяться, і Ти відновляєш обличчя землі.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Нехай буде слава Господня навіки, хай ділами Своїми радіє Господь!

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Він погляне на землю й вона затремтить, доторкнеться до гір і димують вони!

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Я буду співати Господеві в своєму житті, буду грати для Бога мого, аж поки живу!

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Буде приємна Йому моя мова, я Господом буду радіти!

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Нехай згинуть грішні з землі, а безбожні немає вже їх! Благослови, душе моя, Господа! Алілуя!

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!