Job 18

І заговорив шух'янин Білдад та й сказав:

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

Як довго ви будете пастками класти слова? Розміркуйте, а потім собі поговоримо!

Кога ще свършите думите? Първо разберете, и после ще говорим.

Чому пораховані ми, як худоба? Чому в ваших очах ми безумні?

Защо сме считани за скотове, за глупци в очите ви?

О ти, що розшарпуєш душу свою в своїм гніві, чи для тебе земля опустіє, а скеля осунеться з місця свого?

Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?

Таж світильник безбожних погасне, і не буде світитися іскра огню його:

Наистина светликът на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.

його світло стемніє в наметі, і згасне на ньому світильник його,

Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.

стануть тісні кроки сили його, і вдарить його власна рада!...

Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля.

Бо він кинений в пастку ногами своїми, і на ґраті він буде ходити:

Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.

пастка схопить за стопу його, зміцниться сітка на ньому,

Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.

на нього захований шнур на землі, а пастка на нього на стежці...

Въжето му е скрито във земята, капанът му — в пътеката.

Страхіття жахають його звідусіль, і женуться за ним по слідах.

Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.

Його сила голодною буде, а нещастя при боці його приготовлене.

Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.

Його шкіра поїджена буде хворобою, поїсть члени його первороджений смерти.

Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта.

Відірвана буде безпека його від намету його, а Ти до царя жахів його приведеш...

Той е изкоренен от шатрата си — неговото упование — и пред царя на ужасите го откарват.

Він перебуває в наметі своєму, який не його, на мешкання його буде кинена сірка.

Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.

Здолу посохнуть коріння його, а згори його віття зів'яне.

Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.

Його пам'ять загине з землі, а на вулиці ймення не буде йому.

Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.

Заженуть його з світла до темряви, і ввесь світ проганяє його.

Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света.

У нього немає в народі нащадка, ні внука, і немає останку в місцях його мешкання.

Няма нито син, нито потомство сред народа си, нито в жилищата му е някой оцелял.

На згадку про день його остовпівали останні, за волосся ж хапались давніші...

Родените после ще се удивляват на деня му, както се ужасяваха родените преди това.

Ось такі то мешкання неправедного, і це місце того, хто Бога не знає!

Наистина такива са жилищата на беззаконния, и това е мястото на онзи, който не познава Бога.