Job 30

MAS ahora los más mozos de días que yo, se ríen de mí; Cuyos padres yo desdeñara ponerlos con los perros de mi ganado.

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Porque ¿para qué yo habría menester la fuerza de sus manos, En los cuales había perecido con el tiempo?

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Por causa de la pobreza y del hambre andaban solos; Huían á la soledad, á lugar tenebroso, asolado y desierto.

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

Que cogían malvas entre los arbustos, Y raíces de enebro para calentarse.

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

Eran echados de entre las gentes, Y todos les daban grita como al ladrón.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

Habitaban en las barrancas de los arroyos, En las cavernas de la tierra, y en las rocas.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

Bramaban entre las matas, Y se reunían debajo de las espinas.

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

Hijos de viles, y hombres sin nombre, Más bajos que la misma tierra.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

Y ahora yo soy su canción, Y he sido hecho su refrán.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Abomínanme, aléjanse de mí, Y aun de mi rostro no detuvieron su saliva.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Porque Dios desató mi cuerda, y me afligió, Por eso se desenfrenaron delante de mi rostro.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Á la mano derecha se levantaron los jóvenes; Empujaron mis pies, Y sentaron contra mí las vías de su ruina.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Mi senda desbarataron, Aprovecháronse de mi quebrantamiento, Contra los cuales no hubo ayudador.

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

Vinieron como por portillo ancho, Revolviéronse á mi calamidad.

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

Hanse revuelto turbaciones sobre mí; Combatieron como viento mi alma, Y mi salud pasó como nube

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Y ahora mi alma está derramada en mí; Días de aflicción me han aprehendido.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

De noche taladra sobre mí mis huesos, Y mis pulsos no reposan.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

Con la grande copia de materia mi vestidura está demudada; Cíñeme como el cuello de mi túnica.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Derribóme en el lodo, Y soy semejante al polvo y á la ceniza.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Clamo á ti, y no me oyes; Preséntome, y no me atiendes.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Haste tornado cruel para mí: Con la fortaleza de tu mano me amenazas.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Levantásteme, é hicísteme cabalgar sobre el viento, Y disolviste mi sustancia.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Porque yo conozco que me reduces á la muerte; Y á la casa determinada á todo viviente.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Mas él no extenderá la mano contra el sepulcro; ¿Clamarán los sepultados cuando él los quebrantare?

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

¿No lloré yo al afligido? Y mi alma ¿no se entristeció sobre el menesteroso?

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Cuando esperaba yo el bien, entonces vino el mal; Y cuando esperaba luz, la oscuridad vino.

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Mis entrañas hierven, y no reposan; Días de aflicción me han sobrecogido.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Denegrido ando, y no por el sol: Levantádome he en la congregación, y clamado.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

He venido á ser hermano de los dragones, Y compañero de los búhos.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Mi piel está denegrida sobre mí, Y mis huesos se secaron con ardentía.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Y hase tornado mi arpa en luto, Y mi órgano en voz de lamentadores.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.