Job 31

HICE pacto con mis ojos: ¿Cómo pues había yo de pensar en virgen?

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Porque ¿qué galardón me daría de arriba Dios, Y qué heredad el Omnipotente de las alturas?

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

¿No hay quebrantamiento para el impío, Y extrañamiento para los que obran iniquidad?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

¿No ve él mis caminos, Y cuenta todos mis pasos?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Si anduve con mentira, Y si mi pie se apresuró á engaño,

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Péseme Dios en balanzas de justicia, Y conocerá mi integridad.

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

Si mis pasos se apartaron del camino, Y si mi corazón se fué tras mis ojos, Y si algo se apegó á mis manos,

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

Siembre yo, y otro coma, Y mis verduras sean arrancadas.

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Si fué mi corazón engañado acerca de mujer, Y si estuve acechando á la puerta de mi prójimo:

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Muela para otro mi mujer, Y sobre ella otros se encorven.

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Porque es maldad é iniquidad, Que han de castigar los jueces.

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Porque es fuego que devoraría hasta el sepulcro, Y desarraigaría toda mi hacienda.

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

Si hubiera tenido en poco el derecho de mi siervo y de mi sierva, Cuando ellos pleitearan conmigo,

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

¿Qué haría yo cuando Dios se levantase? Y cuando él visitara, ¿qué le respondería yo?

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

El que en el vientre me hizo á mí, ¿no lo hizo á él? ¿Y no nos dispuso uno mismo en la matriz?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Si estorbé el contento de los pobres, É hice desfallecer los ojos de la viuda;

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Y si comí mi bocado solo, Y no comió de él el huérfano;

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

(Porque desde mi mocedad creció conmigo como con padre, Y desde el vientre de mi madre fuí guía de la viuda;)

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Si he visto que pereciera alguno sin vestido, Y al menesteroso sin cobertura;

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Si no me bendijeron sus lomos, Y del vellón de mis ovejas se calentaron;

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

Si alcé contra el huérfano mi mano, Aunque viese que me ayudarían en la puerta;

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Mi espalda se caiga de mi hombro, Y mi brazo sea quebrado de mi canilla.

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Porque temí el castigo de Dios, Contra cuya alteza yo no tendría poder.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Si puse en oro mi esperanza, Y dije al oro: Mi confianza eres tú;

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Si me alegré de que mi hacienda se multiplicase, Y de que mi mano hallase mucho;

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Si he mirado al sol cuando resplandecía, Y á la luna cuando iba hermosa,

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

Y mi corazón se engañó en secreto, Y mi boca besó mi mano:

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

Esto también fuera maldad juzgada; Porque habría negado al Dios soberano.

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

Si me alegré en el quebrantamiento del que me aborrecía, Y me regocijé cuando le halló el mal;

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

(Que ni aun entregué al pecado mi paladar, Pidiendo maldición para su alma;)

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

Cuando mis domésticos decían: ¡Quién nos diese de su carne! nunca nos hartaríamos.

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

El extranjero no tenía fuera la noche; Mis puertas abría al caminante.

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Si encubrí, como los hombres mis prevaricaciones, Escondiendo en mi seno mi iniquidad;

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

Porque quebrantaba á la gran multitud, Y el menosprecio de las familias me atemorizó, Y callé, y no salí de mi puerta:

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

¡Quién me diera quien me oyese! He aquí mi impresión es que el Omnipotente testificaría por mí, Aunque mi adversario me hiciera el proceso.

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Ciertamente yo lo llevaría sobre mi hombro, Y me lo ataría en lugar de corona.

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Yo le contaría el número de mis pasos, Y como príncipe me llegaría á él.

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Si mi tierra clama contra mí, Y lloran todos sus surcos;

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Si comí su sustancia sin dinero, Ó afligí el alma de sus dueños;

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

En lugar de trigo me nazcan abrojos, Y espinas en lugar de cebada.

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.