Job 3

After this opened Job his mouth, and cursed his day.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

And Job spake, and said,

И Йов заговори и каза:

Let the day perish wherein I was born, and the night in which it was said, There is a man child conceived.

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

Let that day be darkness; let not God regard it from above, neither let the light shine upon it.

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

Let darkness and the shadow of death stain it; let a cloud dwell upon it; let the blackness of the day terrify it.

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

As for that night, let darkness seize upon it; let it not be joined unto the days of the year, let it not come into the number of the months.

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

Lo, let that night be solitary, let no joyful voice come therein.

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

Let them curse it that curse the day, who are ready to raise up their mourning.

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

Let the stars of the twilight thereof be dark; let it look for light, but have none; neither let it see the dawning of the day:

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

Because it shut not up the doors of my mother's womb, nor hid sorrow from mine eyes.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

Why died I not from the womb? why did I not give up the ghost when I came out of the belly?

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

Why did the knees prevent me? or why the breasts that I should suck?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

For now should I have lain still and been quiet, I should have slept: then had I been at rest,

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

With kings and counsellors of the earth, which built desolate places for themselves;

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

Or with princes that had gold, who filled their houses with silver:

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

Or as an hidden untimely birth I had not been; as infants which never saw light.

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

There the wicked cease from troubling; and there the weary be at rest.

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

There the prisoners rest together; they hear not the voice of the oppressor.

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

The small and great are there; and the servant is free from his master.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

Wherefore is light given to him that is in misery, and life unto the bitter in soul;

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

Which long for death, but it cometh not; and dig for it more than for hid treasures;

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

Which rejoice exceedingly, and are glad, when they can find the grave?

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

Why is light given to a man whose way is hid, and whom God hath hedged in?

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

For my sighing cometh before I eat, and my roarings are poured out like the waters.

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

For the thing which I greatly feared is come upon me, and that which I was afraid of is come unto me.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

I was not in safety, neither had I rest, neither was I quiet; yet trouble came.

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.