Proverbs 14

La donna savia edifica la sua casa, ma la stolta l’abbatte con le proprie mani.

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Chi cammina nella rettitudine teme l’Eterno, ma chi è pervertito nelle sue vie lo sprezza.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

Nella bocca dello stolto germoglia la superbia, ma le labbra dei savi son la loro custodia.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

Dove mancano i buoi è vuoto il granaio, ma l’abbondanza della raccolta sta nella forza del bove.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Il testimonio fedele non mentisce, ma il testimonio falso spaccia menzogne.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Il beffardo cerca la sapienza e non la trova, ma per l’uomo intelligente la scienza è cosa facile.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Vattene lungi dallo stolto; sulle sue labbra certo non hai trovato scienza.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

La sapienza dell’uomo accorto sta nel discernere la propria strada, ma la follia degli stolti non è che inganno.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Gli insensati si burlano delle colpe commesse, ma il favore dell’Eterno sta fra gli uomini retti.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Il cuore conosce la sua propria amarezza, e alla sua gioia non può prender parte un estraneo.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

La casa degli empi sarà distrutta, ma la tenda degli uomini retti fiorirà.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

V’è tal via che all’uomo par diritta, ma finisce col menare alla morte.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Anche ridendo, il cuore può esser triste; e l’allegrezza può finire in dolore.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Lo sviato di cuore avrà la ricompensa dal suo modo di vivere, e l’uomo dabbene, quella delle opere sue.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Lo scemo crede tutto quel che si dice, ma l’uomo prudente bada ai suoi passi.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Il savio teme, ed evita il male; ma lo stolto è arrogante e presuntuoso.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Chi è pronto all’ira commette follie, e l’uomo pien di malizia diventa odioso.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

Gli scemi ereditano stoltezza, ma i prudenti s’incoronano di scienza.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

I malvagi si chinano dinanzi ai buoni, e gli empi alle porte de’ giusti.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Il povero è odiato anche dal suo compagno, ma gli amici del ricco son molti.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Chi sprezza il prossimo pecca, ma beato chi ha pietà dei miseri!

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Quelli che meditano il male non son forse traviati? ma quelli che meditano il bene trovan grazia e fedeltà.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

In ogni fatica v’è profitto, ma il chiacchierare mena all’indigenza.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

La corona de’ savi è la loro ricchezza, ma la follia degli stolti non è che follia.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

Il testimonio verace salva delle vite, ma chi spaccia bugie non fa che ingannare.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

V’è una gran sicurezza nel timor dell’Eterno; Egli sarà un rifugio per i figli di chi lo teme.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

Il timor dell’Eterno è fonte di vita e fa schivare le insidie della morte.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

La moltitudine del popolo è la gloria del re, ma la scarsezza de’ sudditi è la rovina del principe.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Chi è lento all’ira ha un gran buon senso, ma chi è pronto ad andare in collera mostra la sua follia.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Un cuor calmo è la vita del corpo, ma l’invidia è la carie dell’ossa.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Chi opprime il povero oltraggia Colui che l’ha fatto, ma chi ha pietà del bisognoso, l’onora.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

L’empio è travolto dalla sua sventura, ma il giusto spera anche nella morte.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

La sapienza riposa nel cuore dell’uomo intelligente, ma in mezzo agli stolti si fa tosto conoscere.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

La giustizia innalza una nazione, ma il peccato è la vergogna dei popoli.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

Il favore del re è per il servo prudente, ma la sua ira è per chi gli fa onta.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.