Psalms 38

(En salme af David. Lehazkir.) HERRE, revs mig ej i din vrede, tugt mig ej i din Harme!

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

Thi dine pile sidder i mig, din Hånd har lagt sig på mig.

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

Intet er karskt på min Krop for din Vredes Skyld, intet uskadt i mine Ledemod for mine Synders Skyld;

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

thi over mit Hoved skyller min Brøde som en tyngende Byrde, for tung for mig.

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

Mine Sår både stinker og rådner, for min Dårskabs Skyld går jeg bøjet;

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

jeg er såre nedtrykt, sorgfuld vandrer jeg Dagen lang.

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

Thi Lænderne er fulde af Brand, intet er karskt på min Krop,

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

jeg er lammet og fuldkommen knust, jeg skriger i Hjertets Vånde.

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

HERRE, du kender al min Attrå, mit Suk er ej skjult for dig;

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

mit Hjerte banker, min Kraft har svigtet, selv mit Øje har mistet sin Glans.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

For min Plages Skyld flyr mig Ven og Frænde, mine Nærmeste holder sig fjert;

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

de, der vil mig til Livs, sætter Snarer, og de, der vil mig ondt, lægger Råd om Fordærv, de tænker Dagen igennem på Svig.

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

Men jeg er som en døv, der intet hører, som en stum, der ej åbner sin Mund,

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

som en Mand, der ikke kan høre, i hvis Mund der ikke er Svar.

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

Thi til dig står mit Håb, o HERRE, du vil bønhøre, Herre min Gud,

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

når jeg siger: "Lad dem ikke glæde sig over mig, hovmode sig over min vaklende Fod!"

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

Thi jeg står allerede for Fald, mine Smerter minder mig stadig;

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

thi jeg må bekende min Skyld må sørge over min Synd.

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

Mange er de, der med Urette er mine Fjender, talrige de, der hader mig uden Grund,

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

som lønner mig godt med ondt, som står mig imod, fordi jeg søger det gode.

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

HERRE, forlad mig ikke, min Gud, hold dig ikke borte fra mig,

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

il mig til Hjælp, o Herre, min Frelse!

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!