Psalms 39

(Til sangmesteren. Til Jedutun. En salme af David.) Jeg sagde: "Mine Veje vil jeg vogte på, så jeg ikke synder med Tungen; min Mund vil jeg holde i Tømme, så længe den gudløse er mig nær!"

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

Jeg var stum og tavs, jeg tav for at undgå tomme Ord, men min Smerte naged,

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

mit Hjerte brændte i Brystet, Ild lued op, mens jeg grunded; da talte jeg med min Tunge.

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

Lær mig, HERRE, at kende mit Endeligt, det Mål af Dage, jeg har, lad mig kende, hvor snart jeg skal bort!

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

Se, i Håndsbredder målte du mine Dage ud, mit Liv er som intet for dig, som et Åndepust står hvert Menneske der. - Sela.

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

Kun som en Skygge er Menneskets Vandring, kun Tomhed er deres Travlhed; de samler og ved ej, hvem der får det.

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

Hvad bier jeg, Herre, da efter? Mit Håb står ene til dig.

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

Fri mig for al min Synd, gør mig ikke til Spot for Dårer!

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

Jeg tier og åbner ikke min Mund, du voldte det jo.

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

Borttag din Plage fra mig, under din vældige Hånd går jeg til.

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

Når du tugter en Mand med Straf for hans Brøde, smuldrer du hans Herlighed hen som Møl; kun et Åndepust er hvert Menneske. - Sela.

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

Hør, o HERRE, min Bøn og lyt til mit Skrig, til mine Tårer tie du ej! Thi en fremmed er jeg hos dig, en Gæst som alle mine Fædre.

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

Se bort fra mig, så jeg kvæges, før jeg går bort og ej mer er til!

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.