Proverbs 19

Bedre Fattigmand med lydefri færd end en, som går Krogveje, er han end rig.

По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив в устните си и безумен.

At mangle Kundskab er ikke godt, men den træder fejl, som har Hastværk.

Не е добре за душата да бъде без знание и който бърза с краката си, се спъва.

Et Menneskes Dårskab øder hans Vej, men på HERREN vredes hans Hjerte.

Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА.

Gods skaffer mange Venner, den ringe skiller hans Ven sig fra.

Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си.

Det falske Vidne undgår ej Straf; den slipper ikke, som farer med Løgn.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, няма да избяга.

Mange bejler til Stormands Yndest, og alle er Venner med gavmild Mand.

Мнозина се подмазват на благородния и всеки е приятел на този, който дава подаръци.

Fattigmands Frænder hader ham alle, end mere skyr hans Venner ham da. Ej frelses den, som jager efter Ord.

Сиромаха го мразят всичките му братя, колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

Den, der vinder Vid, han elsker sin Sjæl, og den, der vogter på Indsigt, får Lykke.

Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

Det falske Vidne undgår ej Straf, og den, der farer med Løgn, går under.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, ще погине.

Vellevned sømmer sig ikke for Tåbe, end mindre for Træl at herske over Fyrster.

Разкошът не подхожда на безумен, още по-малко — на слуга да властва над князе.

Klogskab gør Mennesket sindigt, hans Ære er at overse Brøde.

Благоразумието на човека го прави дълготърпелив и за него е слава да подминава грешки.

Som Brøl af en Løve er Kongens Vrede, som Dug på Græs er hans Gunst.

Гневът на царя е като реване на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

Tåbelig Søn er sin Faders Ulykke, Kvindekiv er som ustandseligt Tagdryp.

Безумен син е погибел за баща си и препирните на жена са неспирен капчук.

Hus og Gods er Arv efter Fædre, en forstandig Hustru er fra HERREN.

Къща и богатство са наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА.

Dovenskab sænker i Dvale, den lade Sjæl må sulte.

Леността хвърля в дълбок сън и нехайна душа ще гладува.

Den vogter sin Sjæl, som vogter på Budet, men skødesløs Vandel fører til Død.

Който пази заповедта, пази душата си, а който презира пътищата си, ще умре.

Er man god mod den ringe, låner man HERREN, han gengælder en, hvad godt man har gjort.

Който оказва милост на сиромаха, заема на ГОСПОДА и Той ще му отплати за благодеянието.

Tugt din Søn, imens der er Håb, ellers stiler du efter at slå ham ihjel.

Наказвай сина си, докато има надежда, но не надигай душата си да го умъртвиш.

Den, som er hidsig, må bøde, ved Skånsel gør man det værre.

Яростният нека бъде наказан, защото ако го избавиш, ще бъде по-лошо.

Hør på Råd og tag ved Lære, så du til sidst bliver viis.

Слушай съвет и приемай наставление, за да станеш мъдър в края си.

I Mands Hjerte er mange Tanker, men HERRENs Råd er det, der står fast.

Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на ГОСПОДА ще устои.

Vinding har man af Godhed, hellere fattig end Løgner.

Желателно за човека е неговото милосърдие и сиромах е по-добър от лъжец.

HERRENs Frygt er Vej til Liv, man hviler mæt og frygter ej ondt.

Страхът от ГОСПОДА е за живот и който го има, ще спи наситен и непосетен от зло.

Den lade rækker til Fadet, men fører ej Hånden til Munden.

Ленивият топва ръката си в чинията и дори не я връща обратно към устата си.

Får Spottere Hug, bliver tankeløs klog, ved Revselse får den forstandige Kundskab.

Ако биеш присмивача, простият ще стане внимателен и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Mishandle Fader og bortjage Moder gør kun en dårlig, vanartet Søn.

Който съсипва баща си и прогонва майка си, е син, който нанася срам и позор.

Hør op, min Søn, med at høre på Tugt og så fare vild fra Kundskabsord.

Престани, сине мой, да слушаш наставление, което отклонява от думите на знанието.

Niddingevidne spotter Retten, gudløses Mund er glubsk efter Uret.

Негоден свидетел се присмива на правосъдието и устата на безбожните поглъщат грях.

Slag er rede til Spottere, Hug til Tåbers Ryg.

Присъди се готвят за присмивачите и бой — за гърба на безумния.