Proverbs 14

Visdom bygger sit hus,dårskabs hænder river det ned.

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Hvo redeligt vandrer, frygter HERREN, men den, som går Krogveje, agter ham ringe.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

I Dårens Mund er Ris til hans Ryg, for de vise står Læberne Vagt.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

Når der ikke er Okser, er Laden tom, ved Tyrens Kraft bliver Høsten stor.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Sanddru Vidne lyver ikke, det falske Vidne farer med Løgn.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Spotter søger Visdom, men finder den ikke, til Kundskab kommer forstandig let.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Gå fra en Mand, som er en Tåbe, der mærker du intet til Kundskabs Læber.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

Den kloge i sin Visdom er klar på sin Vej, men Tåbers Dårskab er Svig.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Med Dårer driver Skyldofret Spot, men Velvilje råder iblandt retsindige.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Hjertet kender sin egen Kvide, fremmede blander sig ej i dets Glæde.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Gudløses Hus lægges øde, retsindiges Telt står i Blomst.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

Mangen Vej synes Manden ret, og så er dens Ende dog Dødens Veje.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Selv under Latter kan Hjertet lide, og Glædens Ende er Kummer.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Af sine Veje mættes den frafaldne, af sine Gerninger den, som er god.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Den tankeløse tror hvert Ord, den kloge overtænker sine Skridt.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Den vise ængstes og skyr det onde, Tåben buser sorgløs på.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Den hidsige bærer sig tåbeligt ad, man hader rænkefuld Mand.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

De tankeløse giver dårskab i Arv, de kloge efterlader sig Kundskab.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Onde må bukke for gode, gudløse stå ved retfærdiges Døre.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Fattigmand hades endog af sin Ven, men Rigmands Venner er mange.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Den, der foragter sin Næste, synder, lykkelig den, der har Medynk med arme.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

De, som virker ondt, farer visselig vild; de, som virker godt, finder Nåde og Trofasthed.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

Ved al Slags Møje vindes der noget, Mundsvejr volder kun Tab.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

De vises Krone er Kløgt, Tåbers Krans er Dårskab.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

Sanddru Vidne frelser Sjæle; den, som farer med Løgn, bedrager.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

Den stærkes Tillid er HERRENs Frygt, hans Sønner skal have en Tilflugt.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

HERRENs Frygt er en Livsens Kilde, derved undgås Dødens Snarer.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

At Folket er stort, er Kongens Hæder, Brist på Folk er Fyrstens Fald.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Den sindige er rig på Indsigt, den heftige driver det vidt i Dårskab.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Sagtmodigt Hjerte er Liv for Legemet, Avind er Edder i Benene.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

At kue den ringe er Hån mod hans Skaber, han æres ved Medynk med fattige.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

Ved sin Ondskab styrtes den gudløse, ved lydefri Færd er retfærdige trygge.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

Visdom bor i forstandiges Hjerte, i Tåbers Indre kendes den ikke.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

Retfærdighed løfter et Folk, men Synd er Folkenes Skændsel.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

En klog Tjener har Kongens Yndest, en vanartet rammer hans Vrede.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.