Job 5

Råb kun! Giver nogen dig Svar? Og til hvem af de Hellige vender du dig?

Извикай сега — има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ще се обърнеш?

Thi Dårens Harme koster ham Livet, Tåbens Vrede bliver hans Død.

Защото досадата убива безумния и завистта умъртвява простия.

Selv har jeg set en Dåre rykkes op, hans Bolig rådne brat;

Виждал съм безумния да се закоренява и жилището му веднага съм проклинал.

hans Sønner var uden Hjælp, trådtes ned i Porten, ingen reddede dem;

Далеч са синовете му от безопасност; стъпкват ги във портата и няма избавител.

sultne åd deres Høst, de tog den, selv mellem Torne, og tørstige drak deres Mælk.

Гладният изяжда жетвата им и през тръните я граби; грабител поглъща имота им.

Thi Vanheld vokser ej op af Støvet, Kvide spirer ej frem af Jorden,

Защото бедствието не идва от пръстта, нито печалта пониква от земята;

men Mennesket avler Kvide, og Gnisterne flyver til Vejrs.

но човек се ражда за печал, както искрите нагоре хвърчат.

Nej, jeg vilde søge til Gud og lægge min Sag for ham,

Но аз ще търся Бога и делото си на Бога ще възложа,

som øver ufattelig Vælde og Undere uden Tal,

който върши велики, неизследими дела и безбройни чудеса.

som giver Regn på Jorden og nedsender Vand over Marken

Той дава дъжд по лицето на земята и вода изпраща по лицето на полята.

for at løfte de bøjede højt, så de sørgende opnår Frelse,

Възвишава смирените и издига в безопасност нажалените.

han, som krydser de kloges Tanker, så de ikke virker noget, der varer,

Осуетява замислите на коварните и ръцете им не изпълняват начинанието си.

som fanger de vise i deres Kløgt, så de listiges Råd er forhastet;

Улавя мъдрите в лукавството им, на хитрите съветът се проваля.

i Mørke raver de, selv om Dagen, famler ved Middag, som var det Nat.

Денем срещат тъмнина, по пладне ходят пипнешком, като че нощем.

Men han frelser den arme fra Sværdet og fattig af stærkes Hånd,

Но Той спасява сиромаха от меча, от устата и от ръката на силния.

så der bliver Håb for den ringe og Ondskaben lukker sin Mund.

Така бедният има надежда и устата на беззаконието се затварят.

Held den Mand, som revses at Gud; ringeagt ej den Almægtiges Tugt!

Ето, блажен човекът, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всесилния.

Thi han sårer, og han forbinder, han slår, og hans Hænder læger.

Защото Той наранява и Той превързва; Той поразява и ръцете Му изцеляват.

Seks Gange redder han dig i Trængsel, syv går Ulykken uden om dig;

В шест беди ще те избави, и в седем няма зло да те докосне.

han frier dig fra Døden i Hungersnød, i Krig fra Sværdets Vold;

В глад от смърт ще те откупи и във война — от силата на меча.

du er gemt for Tungens Svøbe, har intet at frygte, når Voldsdåd kommer;

Ще бъдеш скрит от бича на езика и няма да се плашиш от насилие, когато дойде.

du ler ad Voldsdåd og Hungersnød og frygter ej Jordens vilde dyr;

Ще се присмееш на насилието и глада, от земни зверове не ще се плашиш.

du har Pagt med Markens Sten, har Fred med Markens Vilddyr;

Защото ще бъдеш в съюз със камъните на полето и полските зверове ще бъдат в мир със теб.

du kender at have dit Telt i Fred, du mønstrer din Bolig, og intet fattes;

И ще познаеш, че шатрата ти е в мир, ще прегледаш жилището си и нищо няма да ти липсва.

du kender at have et talrigt Afkom, som Jordens Urter er dine Spirer;

Ще познаеш също, че потомството ти ще е многобройно и потомците ти — като земната трева.

Graven når du i Ungdomskraft, som Neg føres op, når Tid er inde.

Ще отидеш в гроба си във пълна зрялост, както житните снопи се прибират на времето си.

Se, det har vi gransket, således er det; det har vi hørt, så vid også du det!

Ето, това изследвахме, така е. Чуй и разбери за себе си.