Job 4

Så tog Temaniten Elifaz til Orde og sagde:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Ærgrer det dig, om man taler til dig? Men hvem kan her være tavs?

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Du har selv talt mange til Rette og styrket de slappe Hænder,

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

dine Ord holdt den segnende oppe, vaklende Knæ gav du Kraft.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Men nu det gælder dig selv, så taber du Modet, nu det rammer dig selv, er du slaget af Skræk!

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Er ikke din Gudsfrygt din Tillid, din fromme Færd dit Håb?

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Tænk efter! Hvem gik uskyldig til Grunde, hvor gik retsindige under?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Men det har jeg set: Hvo Uret pløjer og sår Fortræd, de høster det selv.

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

For Guds Ånd går de til Grunde, for hans Vredes Pust går de til.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Løvens Brøl og Vilddyrets Glam Ungløvernes Tænder slås ud;

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Løven omkommer af Mangel på Rov, og Løveungerne spredes.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Der sneg sig til mig et Ord mit Øre opfanged dets Hvisken

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

i Nattesynernes Tanker, da Dvale sank over Mennesker;

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

Angst og Skælven kom over mig, alle mine Ledemod skjalv;

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

et Pust strøg over mit Ansigt, Hårene rejste sig på min Krop.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Så stod det stille! Jeg sansed ikke, hvordan det så ud; en Skikkelse stod for mit Øje, jeg hørte en hviskende Stemme:

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

"Har et Menneske Ret for Gud, mon en Mand er ren for sin Skaber?

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

End ikke sine Tjenere tror han, hos sine Engle finder han Fejl,

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

endsige hos dem, der bor i en Hytte af Ler og har deres Grundvold i Støvet!

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

De knuses ligesom Møl, imellem Morgen og Aften, de sønderslås uden at ænses, for evigt går de til Grunde.

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Rives ej deres Teltreb ud? De dør, men ikke i Visdom."

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.