Proverbs 14

Moudrá žena vzdělává dům svůj, bláznice pak rukama svýma boří jej.

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Kdo chodí v upřímnosti své, bojí se Hospodina, ale převrácený v cestách svých pohrdá jím.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

V ústech blázna jest hůl pýchy, rtové pak moudrých ostříhají jich.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

Když není volů, prázdné jsou jesle, ale hojná úroda jest v síle volů.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Svědek věrný neklamá, ale svědek falešný mluví lež.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Hledá posměvač moudrosti, a nenalézá, rozumnému pak umění snadné jest.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Odejdi od muže bláznivého, když neseznáš při něm rtů umění.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

Moudrost opatrného jest, aby rozuměl cestě své, bláznovství pak bláznů ke lsti.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Blázen přikrývá hřích, ale mezi upřímými dobrá vůle.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Srdce ví o hořkosti duše své, a k veselí jeho nepřimísí se cizí.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Dům bezbožných vyhlazen bude, ale stánek upřímých zkvetne.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

Cesta zdá se přímá člověku, a však dokonání její jest cesta k smrti.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Také i v smíchu bolí srdce, a cíl veselí jest zámutek.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Cestami svými nasytí se převrácený srdcem, ale muž dobrý štítí se jeho.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Hloupý věří každému slovu, ale opatrný šetří kroku svého.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Moudrý bojí se a odstupuje od zlého, ale blázen dotře a smělý jest.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Náhlý se dopouští bláznovství, a muž myšlení zlých v nenávisti bývá.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

Dědičně vládnou hlupci bláznovstvím, ale opatrní bývají korunováni uměním.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Sklánějí se zlí před dobrými, a bezbožní u bran spravedlivého.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Také i příteli svému v nenávisti bývá chudý, ale milovníci bohatého mnozí jsou.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Pohrdá bližním svým hříšník, ale kdož se slitovává nad chudými, blahoslavený jest.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Zajisté žeť bloudí, kteříž ukládají zlé; ale milosrdenství a pravda těm, kteříž smýšlejí dobré.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

Všeliké práce bývá zisk, ale slovo rtů jest jen k nouzi.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

Koruna moudrých jest bohatství jejich, bláznovství pak bláznivých bláznovstvím.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

Vysvobozuje duše svědek pravdomluvný, ale lstivý mluví lež.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

V bázni Hospodinově jestiť doufání silné, kterýž synům svým útočištěm bude.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

Bázeň Hospodinova jest pramen života, k vyhýbání se osídlům smrti.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

Ve množství lidu jest sláva krále, ale v nedostatku lidu zahynutí vůdce.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Zpozdilý k hněvu hojně má rozumu,ale náhlý pronáší bláznovství.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Život těla jest srdce zdravé, ale hnis v kostech jest závist.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Kdo utiská chudého, útržku činí Učiniteli jeho; ale ctí jej, kdož se slitovává nad chudým.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

Pro zlost svou odstrčen bývá bezbožný, ale naději má i při smrti své spravedlivý.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

V srdci rozumného odpočívá moudrost, co pak jest u vnitřnosti bláznů, nezatají se.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

Spravedlnost zvyšuje národ, ale hřích jest ku pohanění národům.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

Laskav bývá král na služebníka rozumného, ale hněviv na toho, kterýž hanbu činí.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.