Job 28

"Da, srebro ima svoja nalazišta, a zlato mjesta gdje se pročišćava.

Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

Ruda željezna iz zemlje se vadi, a iz rudače rastaljene bakar.

От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

Ljudi tami postavljaju granice i kopaju do najvećih dubina za kamenom u mraku zakopanim.

Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

Čeljad iz tuđine rovove dube do kojih ljudska ne dopire noga, visi njišuć' se, daleko od ljudi.

Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

Krilo zemlje iz kojeg kruh nam niče kao od vatre sve je razrovano.

Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

Stijene njene safira su skrovišta, prašina zlatna krije se u njima.

Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах —

Tih putova ne znaju grabljivice, jastrebovo ih oko ne opaža.

път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

Zvijeri divlje njima nisu kročile niti je kada lav njima prošao.

гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

Ali na kamen diže čovjek ruku te iz korijena prevraća planine.

На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

U kamenu prokopava prolaze, oko mu sve dragocjeno opaža.

Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

Žilama vode on tok zaustavlja; stvari skrivene nosi na vidjelo.

Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

Ali otkuda nam Mudrost dolazi? Na kojemu mjestu Razum prebiva?

Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

Čovjek njezina ne poznaje puta, u zemlji živih nisu je otkrili.

Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.

Bezdan govori: 'U meni je nema!' a more: 'Ne nalazi se kod mene!'

Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

Zlatom se čistim kupiti ne može, ni cijenu njenu srebrom odmjeriti;

Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

ne mjeri se ona zlatom ofirskim, ni oniksom skupim pa ni safirom.

Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

Sa zlatom, staklom ne poređuje se, nit' se daje za sud od suha zlata.

Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

Čemu spominjat' prozirac, koralje, bolje je steći Mudrost no biserje.

Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

Što je prema njoj topaz etiopski? Ni čistim zlatom ne procjenjuje se.

Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

Ali otkuda nam Mudrost dolazi? Na kojemu mjestu Razum prebiva?

Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

Sakrivena je očima svih živih; ona izmiče pticama nebeskim.

Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

Propast paklena i Smrt izjavljuju: 'Za slavu njenu mi smo samo čuli.'

Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

Jedino je Bog put njen proniknuo, on jedini znade gdje se nalazi.

Бог разбира пътя й, Той мястото й знае.

Jer pogledom granice zemlje hvata i opaža sve pod svodom nebeskim.

Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

Kad htjede vjetru odredit težinu i mjerilom svu vodu izmjeriti,

Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

kad je zakone daždu nametnuo i oblacima gromovnim putove,

когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

tad ju je vidio te izmjerio, učvrstio i do dna ispitao.

тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

A potom je rekao čovjeku: Strah Gospodnji - eto što je mudrost; 'Zla se kloni' - to ti je razumnost."

И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.