Job 13

这一切,我眼都见过;我耳都听过,而且明白。
Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.
你们所知道的,我也知道,并非不及你们。
Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.
我真要对全能者说话;我愿与 神理论。
Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.
你们是编造谎言的,都是无用的医生。
А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!
惟愿你们全然不作声;这就算为你们的智慧!
О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!
请你们听我的辩论,留心听我口中的分诉。
Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.
你们要为 神说不义的话吗?为他说诡诈的言语吗?
Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?
你们要为 神徇情吗?要为他争论吗?
За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?
他查出你们来,这岂是好吗?人欺哄人,你们也要照样欺哄他吗?
Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?
你们若暗中徇情,他必要责备你们。
Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.
他的尊荣岂不叫你们惧怕吗?他的惊吓岂不临到你们吗?
Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?
你们以为可记念的箴言是炉灰的箴言;你们以为可靠的坚垒是淤泥的坚垒。
Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.
你们不要作声,任凭我吧!让我说话,无论如何我都承当。
Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.
我何必把我的肉挂在牙上,将我的命放在手中。
Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?
他必杀我;我虽无指望,然而我在他面前还要辩明我所行的。
И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.
这要成为我的拯救,因为不虔诚的人不得到他面前。
И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.
你们要细听我的言语,使我所辩论的入你们的耳中。
Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.
我已陈明我的案,知道自己有义。
Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.
有谁与我争论,我就情愿缄默不言,气绝而亡。
Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.
惟有两件不要向我施行,我就不躲开你的面:
Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:
就是把你的手缩回,远离我身;又不使你的惊惶威吓我。
оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.
这样,你呼叫,我就回答;或是让我说话,你回答我。
Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.
我的罪孽和罪过有多少呢?求你叫我知道我的过犯与罪愆。
Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.
你为何掩面、拿我当仇敌呢?
Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?
你要惊动被风吹的叶子吗?要追赶枯干的碎秸吗?
Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?
你按罪状刑罚我,又使我担当幼年的罪孽;
Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.
也把我的脚上了木狗,并窥察我一切的道路,为我的脚掌划定界限。
Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,
我已经像灭绝的烂物,像虫蛀的衣裳。
докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.