Luke 20

И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, пред Него застанаха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

et factum est in una dierum docente illo populum in templo et evangelizante convenerunt principes sacerdotum et scribae cum senioribus

Кажи ни с каква власт правиш това или кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

et aiunt dicentes ad illum dic nobis in qua potestate haec facis aut quis est qui dedit tibi hanc potestatem

И Той им отговори и каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, и Ми отговорете:

respondens autem dixit ad illos interrogabo vos et ego verbum respondete mihi

Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората?

baptismum Iohannis de caelo erat an ex hominibus

А те разсъждаваха помежду си, като казваха: Ако речем: От небето – ще каже: Защо не го повярвахте?

at illi cogitabant inter se dicentes quia si dixerimus de caelo dicet quare ergo non credidistis illi

Но ако речем: От хората – целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

si autem dixerimus ex hominibus plebs universa lapidabit nos certi sunt enim Iohannem prophetam esse

И отговориха, че не знаят откъде е.

et responderunt se nescire unde esset

Тогава Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.

et Iesus ait illis neque ego dico vobis in qua potestate haec facio

И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време.

coepit autem dicere ad plebem parabolam hanc homo plantavit vineam et locavit eam colonis et ipse peregre fuit multis temporibus

И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен.

et in tempore misit ad cultores servum ut de fructu vineae darent illi qui caesum dimiserunt eum inanem

И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен.

et addidit alterum servum mittere illi autem hunc quoque caedentes et adficientes contumelia dimiserunt inanem

Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха.

et addidit tertium mittere qui et illum vulnerantes eiecerunt

Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят.

dixit autem dominus vineae quid faciam mittam filium meum dilectum forsitan cum hunc viderint verebuntur

Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше!

quem cum vidissent coloni cogitaverunt inter se dicentes hic est heres occidamus illum ut nostra fiat hereditas

Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето?

et eiectum illum extra vineam occiderunt quid ergo faciet illis dominus vineae

Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде!

veniet et perdet colonos istos et dabit vineam aliis quo audito dixerunt illi absit

А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: ?Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?

ille autem aspiciens eos ait quid est ergo hoc quod scriptum est lapidem quem reprobaverunt aedificantes hic factus est in caput anguli

Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

omnis qui ceciderit supra illum lapidem conquassabitur supra quem autem ceciderit comminuet illum

И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа.

et quaerebant principes sacerdotum et scribae mittere in illum manus illa hora et timuerunt populum cognoverunt enim quod ad ipsos dixerit similitudinem istam

И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

et observantes miserunt insidiatores qui se iustos simularent ut caperent eum in sermone et traderent illum principatui et potestati praesidis

И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината;

et interrogaverunt illum dicentes magister scimus quia recte dicis et doces et non accipis personam sed in veritate viam Dei doces

право ли е за нас да даваме данък на императора, или не?

licet nobis dare tributum Caesari an non

А Той разбра лукавството им и им каза: Защо Ме изпитвате?

considerans autem dolum illorum dixit ad eos quid me temptatis

Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора.

ostendite mihi denarium cuius habet imaginem et inscriptionem respondentes dixerunt Caesaris

А Той каза: Тогава отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.

et ait illis reddite ergo quae Caesaris sunt Caesari et quae Dei sunt Deo

И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.

et non potuerunt verbum eius reprehendere coram plebe et mirati in responso eius tacuerunt

Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

accesserunt autem quidam Sadducaeorum qui negant esse resurrectionem et interrogaverunt eum

Учителю, Мойсей ни е писал: ?Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“

dicentes magister Moses scripsit nobis si frater alicuius mortuus fuerit habens uxorem et hic sine filiis fuerit ut accipiat eam frater eius uxorem et suscitet semen fratri suo

А имаше седем братя. И първият взе жена и умря бездетен;

septem ergo fratres erant et primus accepit uxorem et mortuus est sine filiis

и вторият я взе и умря бездетен;

et sequens accepit illam et ipse mortuus est sine filio

взе я и третият; така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

et tertius accepit illam similiter et omnes septem et non reliquerunt semen et mortui sunt

А после умря и жената.

novissima omnium mortua est et mulier

И така, във възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

in resurrectione ergo cuius eorum erit uxor siquidem septem habuerunt eam uxorem

А Иисус им каза: Синовете на този свят се женят и се омъжват;

et ait illis Iesus filii saeculi huius nubunt et traduntur ad nuptias

а онези, които се удостояват да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

illi autem qui digni habebuntur saeculo illo et resurrectione ex mortuis neque nubunt neque ducunt uxores

И не могат вече да умрат, понеже са като ангелите; и като синове на възкресението са синове на Бога.

neque enim ultra mori poterunt aequales enim angelis sunt et filii sunt Dei cum sint filii resurrectionis

А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа ?Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“.

quia vero resurgant mortui et Moses ostendit secus rubum sicut dicit Dominum Deum Abraham et Deum Isaac et Deum Iacob

Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

Deus autem non est mortuorum sed vivorum omnes enim vivunt ei

А някои от книжниците в отговор казаха: Учителю, Ти добре каза.

respondentes autem quidam scribarum dixerunt magister bene dixisti

Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

et amplius non audebant eum quicquam interrogare

И Той им каза: Как казват, че Христос е Давидов Син?

dixit autem ad illos quomodo dicunt Christum Filium David esse

Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: ?Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,

et ipse David dicit in libro Psalmorum dixit Dominus Domino meo sede a dextris meis

докато положа враговете Ти под краката Ти.“

donec ponam inimicos tuos scabillum pedum tuorum

И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов Син?

David ergo Dominum illum vocat et quomodo filius eius est

И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

audiente autem omni populo dixit discipulis suis

Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията;

adtendite a scribis qui volunt ambulare in stolis et amant salutationes in foro et primas cathedras in synagogis et primos discubitus in conviviis

които изпояждат домовете на вдовиците и принасят за показ дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

qui devorant domos viduarum simulantes longam orationem hii accipient damnationem maiorem