Psalms 38

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

En psalm av David; till åminnelse.

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

 HERRE, straffa mig icke i din förtörnelse,  och tukta mig icke i din vrede.

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

 Ty dina pilar hava träffat mig,  och din hand drabbar mig.

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

 Det finnes intet helt på min kropp      för din vredes skull,  intet helbrägda i mina ben      för min synds skull.

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

 Ty mina missgärningar gå mig över huvudet;  såsom en svår börda      äro de mig för tunga.

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

 Mina sår stinka och flyta  för min dårskaps skull.

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

 Jag går krokig och mycket lutande;  hela dagen går jag sörjande.

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

 Ty mina länder äro fulla av brand,  och intet helt finnes på min kropp.

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

 Jag är vanmäktig och illa sönderslagen;  jag klagar för mitt hjärtas jämmers skull.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

 Herre, du känner all min trängtan,  och min suckan är dig icke fördold.

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

 Mitt hjärta slår häftigt,      min kraft har övergivit mig;   mina ögons ljus,      också det är borta.

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

 Mina vänner och fränder      hålla sig fjärran ifrån min plåga,  och mina närmaste hava ställt sig långt ifrån.

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

 Snaror lägga de ut, som stå efter mitt liv,  och de som söka min ofärd      tala vad fördärvligt är;  på svek tänka de hela dagen.

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

 Men jag är lik en döv, som intet hör,  och lik en stum, som icke upplåter sin mun;

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

 ja, jag är lik en man som intet hör,  och som icke har något gensvar i sin mun.

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

 Se, på dig, HERRE, hoppas jag;  du skall svara, Herre, min Gud.

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

 Ty jag fruktar att de annars      få glädja sig över mig,  att de skola förhäva sig över mig,      när min fot vacklar.

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

 Ty jag är nära att falla,  och min plåga är alltid inför mig;

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

 ja, jag måste bekänna min missgärning,  och jag sörjer över min synd.

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

 Men mina fiender få leva och äro mäktiga,  och många äro de som hata mig utan sak,

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

 de som löna gott med ont,  och som stå mig emot, därför att jag far efter det goda.

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!

 Övergiv mig icke, HERRE;  min Gud, var icke långt ifrån mig. [ (Psalms 38:23)  Skynda till min hjälp,      Herre, du min frälsning. ]