Proverbs 31

Думите на цар Лемуил, наставлението, с което го наставляваше майка му:

Cuvintele împăratului Lemuel. Învăţătura pe care i -o dădea mamă-sa.

Какво, сине мой? И какво, сине на утробата ми? И какво, сине на обещанията ми?

Ce să-ţi spun, fiule? Ce să-ţi spun fiul trupului meu? Ce să-ţi spun, fiule, rodul juruinţelor mele?

Не давай силата си на жени, нито пътищата си — на погубителките на царете.

Nu-ţi da femeilor vlaga, şi desmierdările tale celor ce pierd pe împăraţi.

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете — спиртно питие!

Nu se cade împăraţilor, Lemuele, nu se cade împăraţilor să bea vin, nici voivozilor să umble după băuturi tari;

Да не би да пият и да забравят наредбата, и да изкривят съда на всички угнетени.

ca nu cumva, bînd, să uite legea, şi să calce drepturile tuturor celor nenorociţi.

Давайте спиртно питие на отчаяния и вино — на огорчените по душа.

Daţi băuturi tari celui ce piere, şi vin, celui cu sufletul amărît;

Нека пийне и забрави бедността си, и не помни вече злостраданието си.

ca să bea să-şi uite sărăcia, şi să nu-şi mai aducă aminte de necazurile lui. -

Отваряй устата си за безгласния, за съда на всички сираци.

Deschide-ţi gura pentru cel mut, pentru pricina tuturor celor părăsiţi!

Отваряй устата си, съди справедливо и защитавай делото на сиромаха и немотния.

Deschide-ţi gura, judecă cu dreptate, şi apără pe cel nenorocit şi pe cel lipsit.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото е много по-скъпа от скъпоценни камъни.

Cine poate găsi o femeie cinstită? Ea este mai de preţ decît mărgăritarele.

Сърцето на мъжа й се уповава на нея и той няма да бъде лишен от изобилие.

Inima bărbatului se încrede în ea, şi nu duce lipsă de venituri.

Тя му прави добро, а не зло през всичките дни на живота си.

Ea îi face bine, şi nu rău, în toate zilele vieţii sale.

Търси вълна и лен и работи с ръцете си с желание.

Ea face rost de lînă şi de in, şi lucrează cu mîni harnice.

Тя е като търговските кораби — донася храната си отдалеч.

Ea este ca o corabie de negoţ; de departe îşi aduce pînea.

И става, докато е още нощ, и дава храна на дома си и определената работа на слугините си.

Ea se scoală cînd este încă noapte, şi dă hrană casei sale, şi împarte lucrul de peste zi slujnicelor sale.

Оглежда нива и я купува, и от плода на ръцете си сади лозе.

Se gîndeşte la un ogor, şi -l cumpără; din rodul muncii ei sădeşte o vie. -

Опасва кръста си със сила и укрепва ръцете си,

Ea îşi încinge mijlocul cu putere, şi îşi oţeleşte braţele.

вижда, че добивът й е добър. Светилникът й не угасва и през нощта,

Vede că munca îi merge bine, lumina ei nu se stinge noaptea.

протяга ръцете си към вретеното и пръстите й държат хурката.

Ea pune mîna pe furcă, şi degetele ei ţin fusul.

Разтваря ръката си за сиромасите и протяга ръцете си към немотните.

Ea îşi întinde mîna către cel nenorocit, îşi întinde braţul către cel lipsit.

Не се бои от снега за дома си, защото всичките й домашни са облечени с топли дрехи.

Nu se teme de zăpadă pentru casa ei, căci toată casa ei este îmbrăcată cu cărmiziu.

Прави си завивки и облеклото й е висон и пурпур.

Ea îşi face învelitori, are haine de in supţire şi purpură.

Мъжът й е познат в портите, когато седи между местните старейшини.

Bărbatul ei este bine văzut la porţi, cînd şade cu bătrînii ţării.

Прави тъкани и ги продава и доставя пояси на търговеца.

Ea face cămăşi, şi le vinde, şi dă cingători negustorului.

Сила и достолепие са облеклото й и тя се усмихва на идния ден.

Ea este îmbrăcată cu tărie şi slavă, şi rîde de ziua de mîne.

Отваря устата си с мъдрост и кротка поука е на езика й.

Ea deschide gura cu înţelepciune, şi învăţături plăcute îi sînt pe limbă.

Наглежда домакинството в дома си и хляб на леност не яде.

Ea veghează asupra celor ce se petrec în casa ei, şi nu mănîncă pînea lenevirii.

Синовете й стават и я благославят, мъжът й я хвали и казва:

Fiii ei se scoală, şi o numesc fericită; bărbatul ei se scoală, şi -i aduce laude zicînd:

Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всички!

,,Multe fete au o purtare cinstită, dar tu le întreci pe toate.``

Красотата е измамна и хубостта е суета, но жена, която се бои от ГОСПОДА, тя ще бъде похвалена.

Desmerdările sînt înşelătoare, şi frumuseţa este deşartă, dar femeia care se teme de Domnul va fi lăudată.

Дайте й от плода на ръцете й и делата й нека я хвалят в портите!

Răsplătiţi -o cu rodul muncii ei, şi faptele ei s'o laude la porţile cetăţii