Proverbs 14

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Kvinners visdom bygger sitt hus, men dårskap river det ned med sine hender.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

Den som vandrer i opriktighet, frykter Herren; men den som går krokveier, forakter ham.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

I dårens munn er et ris for hans overmot, men de vises leber er deres vern.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Hvor det ingen okser er, der er krybben tom; men rikelig vinning kommer ved oksens kraft.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Trofast vidne lyver ikke, men den som taler løgn, er et falskt vidne.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Spotteren søker visdom, men finner den ikke; men for den forstandige er kunnskap lett å vinne.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

Når du går fra en dåre, har du ikke funnet forstand på hans leber.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Den klokes visdom er at han forstår sin vei, men dårers dårskap er at de bedrar sig selv.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Dårer spottes av sitt eget skyldoffer, men blandt de opriktige råder Guds velbehag.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Hjertet kjenner sin egen bitre smerte, og i dets glede blander ingen fremmed sig.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

De ugudeliges hus skal ødelegges, men de opriktiges telt skal blomstre.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Mangen vei tykkes en mann rett, men enden på det er dødens veier.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Endog under latter har hjertet smerte, og enden på gleden er sorg.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Av sin ferd skal den frafalne mettes, og en god mann holder sig borte fra ham.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Den enfoldige tror hvert ord, men den kloke akter på sine skritt.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Den vise frykter og holder sig fra det onde, men dåren er overmodig og trygg.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

Den bråsinte gjør dårskap, og en svikefull mann blir hatet.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

De enfoldige har fått dårskap i arv, men de kloke krones med kunnskap.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

De onde må bøie sig for de gode, og de ugudelige ved den rettferdiges porter.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Endog av sin venn blir den fattige hatet; men de som elsker en rik, er mange.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Den som forakter sin næste, synder; men salig er den som ynkes over arminger.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

Skal ikke de fare vill som tenker ut det som ondt er? Men miskunnhet og trofasthet times dem som optenker godt.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

Ethvert møiefullt arbeid gir vinning, men tomt snakk fører bare til tap.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

De vises rikdom er deres krone, men dårenes dårskap er og blir dårskap.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

Et sanndru vidne frelser liv, men den som taler løgn, er full av svik.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

Den som frykter Herren, har et sterkt vern, og for hans barn skal Herren være en tilflukt.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

Å frykte Herren er en livsens kilde, så en slipper fra dødens snarer.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Meget folk er kongens ære, men mangel på folk er fyrstens fall.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Den langmodige har stor forstand, men den bråsinte viser stor dårskap.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Et saktmodig hjerte er legemets liv, men hissighet er råttenhet i benene.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

Den som trykker en arming, håner hans skaper, men den som har medynk med den fattige, ærer skaperen.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

Når ulykken rammer den ugudelige, kastes han over ende; men den rettferdige er frimodig i døden.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

I den forstandiges hjerte holder visdommen sig stille, men i dårers indre gir den sig til kjenne.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

Rettferdighet ophøier et folk, men synden er folkenes vanære.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.

En klok tjener vinner kongens yndest, men over en dårlig tjener kommer hans vrede.