Luke 20

И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, пред Него застанаха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

And it came to pass, that on one of those days, as he taught the people in the temple, and preached the gospel, the chief priests and the scribes came upon him with the elders,

Кажи ни с каква власт правиш това или кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

And spake unto him, saying, Tell us, by what authority doest thou these things? or who is he that gave thee this authority?

И Той им отговори и каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, и Ми отговорете:

And he answered and said unto them, I will also ask you one thing; and answer me:

Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората?

The baptism of John, was it from heaven, or of men?

А те разсъждаваха помежду си, като казваха: Ако речем: От небето – ще каже: Защо не го повярвахте?

And they reasoned with themselves, saying, If we shall say, From heaven; he will say, Why then believed ye him not?

Но ако речем: От хората – целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

But and if we say, Of men; all the people will stone us: for they be persuaded that John was a prophet.

И отговориха, че не знаят откъде е.

And they answered, that they could not tell whence it was.

Тогава Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.

And Jesus said unto them, Neither tell I you by what authority I do these things.

И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време.

Then began he to speak to the people this parable; A certain man planted a vineyard, and let it forth to husbandmen, and went into a far country for a long time.

И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен.

And at the season he sent a servant to the husbandmen, that they should give him of the fruit of the vineyard: but the husbandmen beat him, and sent him away empty.

И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен.

And again he sent another servant: and they beat him also, and entreated him shamefully, and sent him away empty.

Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха.

And again he sent a third: and they wounded him also, and cast him out.

Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят.

Then said the lord of the vineyard, What shall I do? I will send my beloved son: it may be they will reverence him when they see him.

Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше!

But when the husbandmen saw him, they reasoned among themselves, saying, This is the heir: come, let us kill him, that the inheritance may be ours.

Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето?

So they cast him out of the vineyard, and killed him. What therefore shall the lord of the vineyard do unto them?

Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде!

He shall come and destroy these husbandmen, and shall give the vineyard to others. And when they heard it, they said, God forbid.

А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: ?Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?

And he beheld them, and said, What is this then that is written, The stone which the builders rejected, the same is become the head of the corner?

Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

Whosoever shall fall upon that stone shall be broken; but on whomsoever it shall fall, it will grind him to powder.

И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа.

And the chief priests and the scribes the same hour sought to lay hands on him; and they feared the people: for they perceived that he had spoken this parable against them.

И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

And they watched him, and sent forth spies, which should feign themselves just men, that they might take hold of his words, that so they might deliver him unto the power and authority of the governor.

И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината;

And they asked him, saying, Master, we know that thou sayest and teachest rightly, neither acceptest thou the person of any, but teachest the way of God truly:

право ли е за нас да даваме данък на императора, или не?

Is it lawful for us to give tribute unto Cæsar, or no?

А Той разбра лукавството им и им каза: Защо Ме изпитвате?

But he perceived their craftiness, and said unto them, Why tempt ye me?

Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора.

Shew me a penny. Whose image and superscription hath it? They answered and said, Cæsar's.

А Той каза: Тогава отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.

And he said unto them, Render therefore unto Cæsar the things which be Cæsar's, and unto God the things which be God's.

И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.

And they could not take hold of his words before the people: and they marvelled at his answer, and held their peace.

Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

Then came to him certain of the Sadducees, which deny that there is any resurrection; and they asked him,

Учителю, Мойсей ни е писал: ?Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“

Saying, Master, Moses wrote unto us, If any man's brother die, having a wife, and he die without children, that his brother should take his wife, and raise up seed unto his brother.

А имаше седем братя. И първият взе жена и умря бездетен;

There were therefore seven brethren: and the first took a wife, and died without children.

и вторият я взе и умря бездетен;

And the second took her to wife, and he died childless.

взе я и третият; така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

And the third took her; and in like manner the seven also: and they left no children, and died.

А после умря и жената.

Last of all the woman died also.

И така, във възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

Therefore in the resurrection whose wife of them is she? for seven had her to wife.

А Иисус им каза: Синовете на този свят се женят и се омъжват;

And Jesus answering said unto them, The children of this world marry, and are given in marriage:

а онези, които се удостояват да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

But they which shall be accounted worthy to obtain that world, and the resurrection from the dead, neither marry, nor are given in marriage:

И не могат вече да умрат, понеже са като ангелите; и като синове на възкресението са синове на Бога.

Neither can they die any more: for they are equal unto the angels; and are the children of God, being the children of the resurrection.

А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа ?Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“.

Now that the dead are raised, even Moses shewed at the bush, when he calleth the Lord the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob.

Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

For he is not a God of the dead, but of the living: for all live unto him.

А някои от книжниците в отговор казаха: Учителю, Ти добре каза.

Then certain of the scribes answering said, Master, thou hast well said.

Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

And after that they durst not ask him any question at all.

И Той им каза: Как казват, че Христос е Давидов Син?

And he said unto them, How say they that Christ is David's son?

Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: ?Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,

And David himself saith in the book of Psalms, The LORD said unto my Lord, Sit thou on my right hand,

докато положа враговете Ти под краката Ти.“

Till I make thine enemies thy footstool.

И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов Син?

David therefore calleth him Lord, how is he then his son?

И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

Then in the audience of all the people he said unto his disciples,

Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията;

Beware of the scribes, which desire to walk in long robes, and love greetings in the markets, and the highest seats in the synagogues, and the chief rooms at feasts;

които изпояждат домовете на вдовиците и принасят за показ дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

Which devour widows' houses, and for a shew make long prayers: the same shall receive greater damnation.