Job 30

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

ועתה שחקו עלי צעירים ממני לימים אשר מאסתי אבותם לשית עם כלבי צאני׃

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

גם כח ידיהם למה לי עלימו אבד כלח׃

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

בחסר ובכפן גלמוד הערקים ציה אמש שואה ומשאה׃

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

הקטפים מלוח עלי שיח ושרש רתמים לחמם׃

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

מן גו יגרשו יריעו עלימו כגנב׃

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

בערוץ נחלים לשכן חרי עפר וכפים׃

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

בין שיחים ינהקו תחת חרול יספחו׃

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

בני נבל גם בני בלי שם נכאו מן הארץ׃

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

ועתה נגינתם הייתי ואהי להם למלה׃

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

תעבוני רחקו מני ומפני לא חשכו רק׃

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

כי יתרו פתח ויענני ורסן מפני שלחו׃

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

על ימין פרחח יקומו רגלי שלחו ויסלו עלי ארחות אידם׃

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

נתסו נתיבתי להותי יעילו לא עזר למו׃

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

כפרץ רחב יאתיו תחת שאה התגלגלו׃

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

ההפך עלי בלהות תרדף כרוח נדבתי וכעב עברה ישעתי׃

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

ועתה עלי תשתפך נפשי יאחזוני ימי עני׃

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

לילה עצמי נקר מעלי וערקי לא ישכבון׃

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

ברב כח יתחפש לבושי כפי כתנתי יאזרני׃

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

הרני לחמר ואתמשל כעפר ואפר׃

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

אשוע אליך ולא תענני עמדתי ותתבנן בי׃

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

תהפך לאכזר לי בעצם ידך תשטמני׃

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

תשאני אל רוח תרכיבני ותמגגני תשוה׃

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

כי ידעתי מות תשיבני ובית מועד לכל חי׃

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

אך לא בעי ישלח יד אם בפידו להן שוע׃

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

אם לא בכיתי לקשה יום עגמה נפשי לאביון׃

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

כי טוב קויתי ויבא רע ואיחלה לאור ויבא אפל׃

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

מעי רתחו ולא דמו קדמני ימי עני׃

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

קדר הלכתי בלא חמה קמתי בקהל אשוע׃

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

אח הייתי לתנים ורע לבנות יענה׃

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

עורי שחר מעלי ועצמי חרה מני חרב׃

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.

ויהי לאבל כנרי ועגבי לקול בכים׃