Job 28

Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

Sølvet har jo sit Leje, som renses, sit sted

От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

Jern hentes op af Jorden, og Sten smeltes om til Kobber.

Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

På Mørket gør man en Ende og ransager indtil de dybeste Kroge Mørkets og Mulmets Sten;

Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

man bryder en Skakt under Foden, og glemte, foruden Fodfæste, hænger de svævende fjernt fra Mennesker.

Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

Af Jorden fremvokser Brød, imedens dens Indre omvæltes som af Ild;

Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах —

i Stenen der sidder Safiren, og der er Guldstøv i den.

път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

Stien derhen er Rovfuglen ukendt, Falkens Øje udspejder den ikke;

гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

den trædes ikke af stolte Vilddyr, Løven skrider ej frem ad den.

На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

På Flinten lægger man Hånd og omvælter Bjerge fra Roden;

Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

i Klipperne hugger man Gange, alskens Klenodier skuer Øjet;

Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

man tilstopper Strømmenes Kilder og bringer det skjulte for Lyset.

Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

Men Visdommen - hvor mon den findes, og hvor er Indsigtens Sted?

Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.

Mennesket kender ikke dens Vej, den findes ej i de levendes Land;

Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

Dybet siger: "I mig er den ikke!" Havet: "Ej heller hos mig!"

Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

Man får den ej for det fineste Guld, for Sølv kan den ikke købes,

Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

den opvejes ikke med Ofirguld, med kostelig Sjoham eller Safir;

Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

Guld og Glar kan ej måle sig med den, den fås ej i Bytte for gyldne Kar,

Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

Krystal og Koraller ikke at nævne. At eje Visdom er mere end Perler,

Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

Ætiopiens Topas kan ej måle sig med den, den opvejes ej med det rene Guld.

Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

Men Visdommen - hvor mon den kommer fra, og hvor er Indsigtens Sted?

Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

Den er dulgt for alt levendes Øje og skjult for Himmelens Fugle;

Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

Afgrund og Død må sige: "Vi hørte kun tale derom."

Бог разбира пътя й, Той мястото й знае.

Gud er kendt med dens Vej, han ved, hvor den har sit Sted;

Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

thi han skuer til Jordens Ender, alt under Himmelen ser han.

Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

Dengang han fastsatte Vindens Vægt og målte Vandet med Mål,

когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

da han satte en Lov for Regnen, afmærked Tordenskyen dens Vej,

тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

da skued og mønstred han den, han stilled den op og ransaged den.

И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.

Men til Mennesket sagde han: "Se, HERRENs Frygt, det er Visdom, at sky det onde er Indsigt."