Job 27

Тогава Йов продължи беседата си и каза:

Job vedblev at fremsætte sit Tankesprog:

Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми —

"Så sandt Gud lever, som satte min Ret til Side, den Almægtige, som gjorde mig mod i Hu:

докато дишането ми е в мен и Божият дъх — в ноздрите ми,

Så længe jeg drager Ånde og har Guds Ånde i Næsen,

устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!

skal mine Læber ej tale Uret, min Tunge ej fare med Svig!

Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.

Langt være det fra mig at give jer Ret; til jeg udånder, opgiver jeg ikke min Uskyld.

Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.

Jeg hævder min Ret, jeg slipper den ikke, ingen af mine Dage piner mit Sind.

Врагът ми нека бъде като безбожния и който се надига против мен — като беззаконния.

Som den gudløse gå det min Fjende, min Modstander som den lovløse!

Защото каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му?

Thi hvad er den vanhelliges Håb, når Gud bortskærer og kræver hans Sjæl?

Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда?

Hører mon Gud hans Skrig, når Angst kommer over ham?

Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

Mon han kan fryde sig over den Almægtige, føjer han ham, når han påkalder ham?

Аз ще ви наставя за Божията сила, няма да скрия това, което е у Всемогъщия.

Jeg vil lære jer om Guds Hånd, den Almægtiges Tanker dølger jeg ikke;

Ето, всички вие сте видели — защо тогава бъбрите такива суети?

se, selv har I alle set det, hvi har I så tomme Tanker?

Това е от Бога делът на безбожния и наследството, което насилниците получават от Всемогъщия.

Det er den gudløses Lod fra Gud, Arven, som Voldsmænd får fra den Almægtige:

Ако синовете му се умножават, за меча са и издънките му няма да се наситят с хляб.

Vokser hans Sønner, er det for Sværdet, hans Afkom mættes ikke med Brød;

Останалите от него смъртта ще свали в гроба и вдовиците му няма да ги оплачат.

de øvrige bringer Pesten i Graven, deres Enker kan ej holde Klage over dem.

Макар да трупа сребро като пръст и да приготвя дрехи като кал,

Opdynger han Sølv som Støv og samler sig Klæder som Ler

приготвя ги, но праведният ще ги носи и невинни ще си разделят среброто.

han samler, men den retfærdige klæder sig i dem, og Sølvet arver den skyldfri;

Построява къщата си като молец или като колиба, направена от пазач.

han bygger sit Hus som en Edderkops, som Hytten, en Vogter gør sig;

Богатият ляга и няма да се прибере; отваря очите си и го няма.

han lægger sig rig, men for sidste ang, han slår Øjnene op, og er det ej mer;

Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта.

Rædsler når ham som Vande, ved Nat river Stormen ham bort;

Източният вятър го отнася и той си отива, изтръгва го от мястото му.

løftet af Østenstorm farer han bort, den fejer ham væk fra hans Sted.

Хвърля камъни срещу него без пощада, той бяга отчаяно от ръката Му.

Skånselsløst skyder han på ham, i Hast må han fly fra hans Hånd;

Ще пляскат с ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му.

man klapper i Hænderne mod ham og piber ham bort fra hans Sted!