Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

Og Job vedblev at fremsætte sit Tankesprog:

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

Ak, havde jeg det som tilforn, som dengang Gud tog sig af mig,

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

da hans Lampe lyste over mit Hoved, og jeg ved hans Lys vandt frem i Mørke,

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

som i mine modne År, da Guds Fortrolighed var over mit Telt,

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

da den Almægtige end var hos mig og mine Drenge var om mig,

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

da mine Fødder vaded i Fløde, og Olie strømmede, hvor jeg stod,

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

da jeg gik ud til Byens Port og rejste mit Sæde på Torvet.

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

Når Ungdommen så mig, gemte deo sig, Oldinge rejste sig op og stod,

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

Høvdinger standsed i Talen og lagde Hånd på Mund,

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

Stormænds Røst forstummed, deres Tunge klæbed til Ganen;

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Øret hørte og priste mig lykkelig, Øjet så og tilkendte mig Ære.

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Thi jeg redded den arme, der skreg om Hjælp, den faderløse, der savned en Hjælper;

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

den, det gik skævt, velsignede mig, jeg frydede Enkens Hjerte;

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

jeg klædte mig i Retfærd, og den i mig, i Ret som Kappe og Hovedbind.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Jeg var den blindes Øje, jeg var den lammes Fod;

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

jeg var de fattiges Fader, udreded den mig ukendtes Sag;

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

den lovløses Tænder brød jeg, rev Byttet ud af hans Gab.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Så tænkte jeg da: "Jeg skal dø i min Rede, leve så længe som Føniksfuglen;

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

min Rod kan Vand komme til, Duggen har Nattely i mine Grene;

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

min Ære er altid ny, min Bue er altid ung i min Hånd!"

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Mig hørte de på og bied, var tavse, mens jeg gav Råd;

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

ingen tog Ordet, når jeg havde talt, mine Ord faldt kvægende på dem;

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

de bied på mig som på Regn, spærred Munden op efter Vårregn.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Mistrøstige smilte jeg til, mit Åsyns Lys fik de ej til at svinde.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

Vejen valgte jeg for dem og sad som Høvding, troned som Konge blandt Hærmænd, som den, der gav sørgende Trøst.