Job 19

Тогава Йов отговори и каза:

Tedy odpověděv Job, řekl:

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

Dokudž trápiti budete duši mou, a dotírati na mne řečmi svými?

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

Již na desetkrát zhaněli jste mne, aniž se stydíte, že se zatvrzujete proti mně.

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

Ale nechť jest tak, že jsem zbloudil, při mně zůstane blud můj.

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

Jestliže se pak vždy proti mně siliti chcete, a obviňujíc mne, za pomoc sobě bráti proti mně potupu mou:

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

Tedy vězte, že Bůh podvrátil mne, a sítí svou otáhl mne.

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

Nebo aj, volám-li pro nátisk, nemám vyslyšení; křičím-li, není rozsouzení.

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

Cestu mou zapletl tak, abych nikoli projíti nemohl, a stezky mé temnostmi zastřel.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Slávu mou se mne strhl, a sňal korunu s hlavy mé.

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Zpodvracel mne všudy vůkol, abych zahynul, a vyvrátil jako strom naději mou.

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

Nadto zažžel proti mně prchlivost svou, a přičtl mne mezi nepřátely své.

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

Pročež přitáhše houfové jeho, učinili sobě ke mně cestu, a vojensky se položili okolo stanu mého.

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

Bratří mé ode mne vzdálil, a známí moji všelijak se mne cizí.

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

Opustili mne příbuzní moji, a známí moji zapomenuli se na mne.

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

Podruhové domu mého a děvky mé za cizího mne mají, cizozemec jsem před očima jejich.

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

Na služebníka svého volám, ale neozývá se, i když ho ústy svými pěkně prosím.

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

Dýchání mého štítí se manželka má, ačkoli pokorně jí prosím, pro dítky života mého.

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

Nadto i ti nejšpatnější pohrdají mnou; i když povstanu, utrhají mi.

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

V ošklivost mne sobě vzali všickni rádcové moji, a ti, kteréž miluji, obrátili se proti mně.

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

K kůži mé jako k masu mému přilnuly kosti mé, kůže při zubích mých toliko v cele zůstala.

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

Slitujte se nade mnou, slitujte se nade mnou, vy přátelé moji; nebo ruka Boží se mne dotkla.

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

Proč mi se protivíte tak jako Bůh silný, a masem mým nemůžte se nasytiti?

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

Ó kdyby nyní sepsány byly řeči mé, ó kdyby v knihu vepsány byly,

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

Anobrž rafijí železnou a olovem na věčnost na skále aby vyryty byly.

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

Ačkoli já vím, že vykupitel můj živ jest, a že v den nejposlednější nad prachem se postaví.

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

A ač by kůži mou i tělo červi zvrtali, však vždy v těle svém uzřím Boha.

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

Kteréhož já uzřím sobě, a oči mé spatří jej, a ne jiný, jakkoli zhynula ledví má u vnitřnosti mé.

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

Ješto byste říci měli: I pročež ho trápíme? poněvadž základ dobré pře při mně se nalézá.

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.

Bojte se meče, nebo pomsta za nepravosti jest meč, a vězte, žeť bude soud.