Job 18

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

Odpovídaje pak Bildad Suchský, řekl:

Кога ще свършите думите? Първо разберете, и после ще говорим.

Dokudž neučiníte konce řečem? Pomyslte na to, a potom mluviti budeme.

Защо сме считани за скотове, за глупци в очите ви?

Proč jsme počteni za hovada? Oškliví jsme jemu, jakž sami vidíte.

Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?

Ó ty, jenž hubíš život svůj zůřením svým, zdaliž pro tebe opuštěna bude země, a odsedne skála z místa svého?

Наистина светликът на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.

Anobrž světlo bezbožných uhašeno bude, aniž se blyštěti bude jiskra ohně jejich.

Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.

Světlo se zatmí v stánku jeho, a lucerna jeho v něm zhasne.

Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля.

Ssouženi budou krokové síly jeho, a porazí jej rada jeho.

Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.

Nebo zapleten jest do síti nohami svými, a v zamotání chodí.

Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.

Chytí ho za patu osídlo, a zmocní se ho násilník.

Въжето му е скрито във земята, капанът му — в пътеката.

Skrytať jest při zemi smečka jeho, a léčka jeho na stezce.

Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.

Odevšad hrůzy jej děsiti budou a dotírati na nohy jeho.

Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.

Hladovitá bude síla jeho, a bída pohotově při boku jeho.

Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта.

Zžíře žily kůže jeho, zžíře oudy jeho kníže smrti.

Той е изкоренен от шатрата си — неговото упование — и пред царя на ужасите го откарват.

Uchváceno bude z stánku jeho doufání jeho, a to jej přivede k králi strachů.

Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.

V stánku jeho hrůza bydleti bude, ač nebyl jeho; posypáno bude obydlí jeho sirou.

Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.

Od zpodku kořenové jeho uschnou, a svrchu osekány budou ratolesti jeho.

Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.

Památka jeho zahyne z země, aniž jméno jeho slýcháno bude na ulicích.

Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света.

Vyženou ho z světla do tmy, anobrž z okršlku zemského vypudí jej.

Няма нито син, нито потомство сред народа си, нито в жилищата му е някой оцелял.

Nepozůstaví ani syna ani vnuka v lidu svém, ani jakého ostatku v příbytcích svých.

Родените после ще се удивляват на деня му, както се ужасяваха родените преди това.

Nade dnem jeho zděsí se potomci, a přítomní strachem podjati budou.

Наистина такива са жилищата на беззаконния, и това е мястото на онзи, който не познава Бога.

Takovýť jest zajisté způsob nešlechetného, a takový cíl toho, kterýž nezná Boha silného.