Ecclesiastes 7

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

名誉强如美好的膏油；人死的日子胜过人生的日子。

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

往遭丧的家去，强如往宴乐的家去；因为死是众人的结局，活人也必将这事放在心上。

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

忧愁强如喜笑；因为面带愁容，终必使心喜乐。

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

智慧人的心在遭丧之家；愚昧人的心在快乐之家。

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

听智慧人的责备，强如听愚昧人的歌唱。

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

愚昧人的笑声，好像锅下烧荆棘的爆声；这也是虚空。

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

勒索使智慧人变为愚妄；贿赂能败坏人的慧心。

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

事情的终局强如事情的起头；存心忍耐的，胜过居心骄傲的。

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

你不要心里急躁恼怒，因为恼怒存在愚昧人的怀中。

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

不要说：先前的日子强过如今的日子，是什么缘故呢？你这样问，不是出于智慧。

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

智慧和产业并好，而且见天日的人得智慧更为有益。

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

因为智慧护庇人，好像银钱护庇人一样。惟独智慧能保全智慧人的生命。这就是知识的益处。

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

你要察看　神的作为；因　神使为曲的，谁能变为直呢？

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

遇亨通的日子你当喜乐；遭患难的日子你当思想；因为　神使这两样并列，为的是叫人查不出身后有什么事。

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

有义人行义，反致灭亡；有恶人行恶，倒享长寿。这都是我在虚度之日中所见过的。

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

不要行义过分，也不要过于自逞智慧，何必自取败亡呢？

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

不要行恶过分，也不要为人愚昧，何必不到期而死呢？

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

你持守这个为美，那个也不要松手；因为敬畏　神的人，必从这两样出来。

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

智慧使有智慧的人比城中十个官长更有能力。

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

时常行善而不犯罪的义人，世上实在没有。

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

人所说的一切话，你不要放在心上，恐怕听见你的仆人咒诅你。

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

因为你心里知道，自己也曾屡次咒诅别人。

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

我曾用智慧试验这一切事；我说，要得智慧，智慧却离我远。

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

万事之理，离我甚远，而且最深，谁能测透呢？

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

我转念，一心要知道，要考察，要寻求智慧和万事的理由；又要知道邪恶为愚昧，愚昧为狂妄。

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

我得知有等妇人比死还苦：她的心是网罗，手是锁鍊。凡蒙　神喜悦的人必能躲避她；有罪的人却被她缠住了。

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

传道者说：「看哪，一千男子中，我找到一个正直人，但众女子中，没有找到一个。」我将这事一一比较，要寻求其理，我心仍要寻找，却未曾找到。

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

并入27节

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

我所找到的只有一件，就是　神造人原是正直，但他们寻出许多巧计。