Ecclesiastes 6

Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:

我见日光之下有一宗祸患重压在人身上，

човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.

就是人蒙　神赐他资财、丰富、尊荣，以致他心里所愿的一样都不缺，只是　神使他不能吃用，反有外人来吃用。这是虚空，也是祸患。

Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,

人若生一百个儿子，活许多岁数，以致他的年日甚多，心里却不得满享福乐，又不得埋葬；据我说，那不到期而落的胎比他倒好。

защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,

因为虚虚而来，暗暗而去，名字被黑暗遮蔽，

и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.

并且没有见过天日，也毫无知觉；这胎，比那人倒享安息。

Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро — не отиват ли всички на едно място?

那人虽然活千年，再活千年，却不享福，众人岂不都归一个地方去吗？

Целият труд на човека е за устата му — душата му обаче не се насища.

人的劳碌都为口腹，心里却不知足。

Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво — сиромахът, който знае как да живее между живите?

这样看来，智慧人比愚昧人有什么长处呢？穷人在众人面前知道如何行，有什么长处呢？

По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

眼睛所看的比心里妄想的倒好。这也是虚空，也是捕风。

Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.

先前所有的，早已起了名，并知道何为人，他也不能与那比自己力大的相争。

Понеже има много неща, които умножават суетата — каква полза има човек от това?

加增虚浮的事既多，这与人有什么益处呢？

Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?

人一生虚度的日子，就如影儿经过，谁知道什么与他有益呢？谁能告诉他身后在日光之下有什么事呢？