Proverbs 7

يَا ابْنِي، احْفَظْ كَلاَمِي وَاذْخَرْ وَصَايَايَ عِنْدَكَ.

Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.

احْفَظْ وَصَايَايَ فَتَحْيَا، وَشَرِيعَتِي كَحَدَقَةِ عَيْنِكَ.

Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си.

اُرْبُطْهَا عَلَى أَصَابِعِكَ. اكْتُبْهَا عَلَى لَوْحِ قَلْبِكَ.

Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.

قُلْ لِلْحِكْمَةِ: «أَنْتِ أُخْتِي» وَادْعُ الْفَهْمَ ذَا قَرَابَةٍ.

Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник,

لِتَحْفَظَكَ مِنَ الْمَرْأَةِ الأَجْنَبِيَّةِ، مِنَ الْغَرِيبَةِ الْمَلِقَةِ بِكَلاَمِهَا.

за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си.

لأَنِّي مِنْ كُوَّةِ بَيْتِي، مِنْ وَرَاءِ شُبَّاكِي تَطَلَّعْتُ،

Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си

فَرَأَيْتُ بَيْنَ الْجُهَّالِ، لاَحَظْتُ بَيْنَ الْبَنِينَ غُلاَمًا عَدِيمَ الْفَهْمِ،

и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,

عَابِرًا فِي الشَّارِعِ عِنْدَ زَاوِيَتِهَا، وَصَاعِدًا فِي طَرِيقِ بَيْتِهَا.

който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща

فِي الْعِشَاءِ، فِي مَسَاءِ الْيَوْمِ، فِي حَدَقَةِ اللَّيْلِ وَالظَّلاَمِ.

в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.

وَإِذَا بِامْرَأَةٍ اسْتَقْبَلَتْهُ فِي زِيِّ زَانِيَةٍ، وَخَبِيثَةِ الْقَلْبِ.

И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,

صَخَّابَةٌ هِيَ وَجَامِحَةٌ. فِي بَيْتِهَا لاَ تَسْتَقِرُّ قَدَمَاهَا.

размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи,

تَارَةً فِي الْخَارِجِ، وَأُخْرَى فِي الشَّوَارِعِ، وَعِنْدَ كُلِّ زَاوِيَةٍ تَكْمُنُ.

кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.

فَأَمْسَكَتْهُ وَقَبَّلَتْهُ. أَوْقَحَتْ وَجْهَهَا وَقَالَتْ لَهُ:

И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:

«عَلَيَّ ذَبَائِحُ السَّلاَمَةِ. الْيَوْمَ أَوْفَيْتُ نُذُورِي.

Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,

فَلِذلِكَ خَرَجْتُ لِلِقَائِكَ، لأَطْلُبَ وَجْهَكَ حَتَّى أَجِدَكَ.

затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.

بِالدِّيبَاجِ فَرَشْتُ سَرِيرِي، بِمُوَشَّى كَتَّانٍ مِنْ مِصْرَ.

Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,

عَطَّرْتُ فِرَاشِي بِمُرّ وَعُودٍ وَقِرْفَةٍ.

покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.

هَلُمَّ نَرْتَوِ وُدًّا إِلَى الصَّبَاحِ. نَتَلَذَّذُ بِالْحُبِّ.

Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,

لأَنَّ الرَّجُلَ لَيْسَ فِي الْبَيْتِ. ذَهَبَ فِي طَرِيق بَعِيدَةٍ.

защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,

أَخَذَ صُرَّةَ الْفِضَّةِ بِيَدِهِ. يَوْمَ الْهِلاَلِ يَأْتِي إِلَى بَيْتِهِ».

взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.

أَغْوَتْهُ بِكَثْرَةِ فُنُونِهَا، بِمَلْثِ شَفَتَيْهَا طَوَّحَتْهُ.

С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече.

ذَهَبَ وَرَاءَهَا لِوَقْتِهِ، كَثَوْرٍ يَذْهَبُ إِلَى الذَّبْحِ، أَوْ كَالْغَبِيِّ إِلَى قَيْدِ الْقِصَاصِ،

Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,

حَتَّى يَشُقَّ سَهْمٌ كَبِدَهُ. كَطَيْرٍ يُسْرِعُ إِلَى الْفَخِّ وَلاَ يَدْرِي أَنَّهُ لِنَفْسِهِ.

докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота.

وَالآنَ أَيُّهَا الأَبْنَاءُ اسْمَعُوا لِي وَأَصْغُوا لِكَلِمَاتِ فَمِي:

И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.

لاَ يَمِلْ قَلْبُكَ إِلَى طُرُقِهَا، وَلاَ تَشْرُدْ فِي مَسَالِكِهَا.

Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й,

لأَنَّهَا طَرَحَتْ كَثِيرِينَ جَرْحَى، وَكُلُّ قَتْلاَهَا أَقْوِيَاءُ.

защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.

طُرُقُ الْهَاوِيَةِ بَيْتُهَا، هَابِطَةٌ إِلَى خُدُورِ الْمَوْتِ.

Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.