Proverbs 17

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.