Job 28

Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах —

път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.

Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

Бог разбира пътя й, Той мястото й знае.

Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.