Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:
О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,
когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;
както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;
когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;
когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!
Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,
младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;
първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;
гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,
защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;
защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.
Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.
Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.
Аз бях очи на слепия, крака на куция.
Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.
Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.
Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,
коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,
славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.
Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.
След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.
Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.
Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.
Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.