Job 13

Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.

Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:

оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.