Psalms 38

Псалом Давидів. На пам'ятку.

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

Господи, не карай мене в гніві Своїм, і не завдавай мені кари в Своїм пересерді,

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

бо прошили мене Твої стріли, і рука Твоя тяжко спустилась на мене...

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

Від гніву Твого нема цілого місця на тілі моїм, немає спокою в костях моїх через мій гріх,

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

бо провини мої переросли мою голову, як великий тягар, вони тяжчі над сили мої,

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

смердять та гниють мої рани з глупоти моєї...

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

Скорчений я, і над міру похилений, цілий день я тиняюсь сумний,

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

бо нутро моє повне запалення, і в тілі моїм нема цілого місця...

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

Обезсилений я й перемучений тяжко, ридаю від стогону серця свого...

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

Господи, всі бажання мої перед Тобою, зідхання ж моє не сховалось від Тебе.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

Сильно тріпочеться серце моє, опустила мене моя сила, навіть ясність очей моїх і вона не зо мною...

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

Друзі мої й мої приятелі поставали здаля від моєї біди, а ближні мої поставали оподаль...

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

Тенета розставили ті, хто чатує на душу мою, а ті, хто бажає нещастя мені, говорять прокляття, і ввесь день вимишляють зрадливе!

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

А я, мов глухий, вже не чую, і мов той німий, який уст своїх не відкриває...

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

і я став, мов людина, що нічого не чує і в устах своїх оправдання не має,

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

бо на Тебе надіюся я, Господи, Ти відповіси, Господи, Боже мій!

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

Бо сказав я: Нехай не потішаться з мене, нехай не несуться вони понад мене, коли послизнеться нога моя!

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

Бо я до упадку готовий, і передо мною постійно недуга моя,

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

бо провину свою визнаю, журюся гріхом своїм я!

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

А мої вороги проживають, міцніють, і без причини помножилися мої недруги...

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

Ті ж, хто відплачує злом за добро, обчорнюють мене, бо женусь за добром...

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

Не покинь мене, Господи, Боже мій, не віддаляйся від мене, поспіши мені на допомогу, Господи, Ти спасіння моє!

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!