Proverbs 17

Ліпший черствий кусок зо спокоєм, ніж дім, повний учти м'ясної зо сваркою.

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Раб розумний панує над сином безпутнім, і серед братів він поділить спадок.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Для срібла топильна посудина, а горно для золота, Господь же серця випробовує.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Лиходій слухається уст безбожних, слухає неправдомов язика лиходійного.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Хто сміється з убогого, той ображає свого Творця, хто радіє з нещастя, не буде такий без вини.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

Корона для старших онуки, а пишнота дітей їхні батьки.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

Не пристойна безумному мова поважна, а тим більше шляхетному мова брехлива.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Хабар в очах його власника самоцвіт: до всього, до чого повернеться, буде щастити йому.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Хто шукає любови провину ховає, хто ж про неї повторює, розгонює друзів.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

На розумного більше впливає одне остереження, як на глупака сто ударів.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Злий шукає лише неслухняности, та вісник жорстокий на нього пошлеться.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Ліпше спіткати обездітнену ведмедицю, що кидається на людину, аніж нерозумного в глупоті його.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Хто відплачує злом за добро, не відступить лихе з його дому.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Почин сварки то прорив води, тому перед вибухом сварки покинь ти її!

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Хто оправдує несправедливого, і хто засуджує праведного, обидва вони Господеві огидні.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Нащо ті гроші в руці нерозумного, щоб мудрість купити, як мозку нема?

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

Правдивий друг любить за всякого часу, в недолі ж він робиться братом.

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

Людина, позбавлена розуму, ручиться, поруку дає за друга свого.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Хто сварку кохає, той любить гріх; хто ж підвищує уста свої, той шукає нещастя.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Людина лукавого серця не знайде добра, хто ж лукавить своїм язиком, упаде в зло.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Хто родить безумного, родить на смуток собі, і не потішиться батько безглуздого.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Серце радісне добре лікує, а пригноблений дух сушить кості.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Безбожний таємно бере хабара, щоб зігнути путі правосуддя.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

З обличчям розумного мудрість, а очі глупця аж на кінці землі.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

Нерозумний син смуток для батька, для своєї ж родительки гіркість.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Не добре карати справедливого, бити шляхетних за щирість!

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Хто слова свої стримує, той знає пізнання, і холоднокровний розумна людина.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

І глупак, як мовчить, уважається мудрим, а як уста свої закриває розумним.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.