Job 4

4:1

Y RESPONDIÓ Eliphaz el Temanita, y dijo:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

4:2

Si probáremos á hablarte, serte ha molesto; Mas ¿quién podrá detener las palabras?

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

4:3

He aquí, tú enseñabas á muchos, Y las manos flacas corroborabas;

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

4:4

Al que vacilaba, enderezaban tus palabras, Y esforzabas las rodillas que decaían.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

4:5

Mas ahora que el mal sobre ti ha venido, te es duro; Y cuando ha llegado hasta ti, te turbas.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

4:6

¿Es éste tu temor, tu confianza, Tu esperanza, y la perfección de tus caminos?

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

4:7

Recapacita ahora, ¿quién que fuera inocente se perdiera? Y ¿en dónde los rectos fueron cortados?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

4:8

Como yo he visto, los que aran iniquidad Y siembran injuria, la siegan.

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

4:9

Perecen por el aliento de Dios, Y por el espíritu de su furor son consumidos.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

4:10

El bramido del león, y la voz del león, Y los dientes de los leoncillos son quebrantados.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

4:11

El león viejo perece por falta de presa, Y los hijos del león son esparcidos.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

4:12

El negocio también me era á mí oculto; Mas mi oído ha percibido algo de ello.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

4:13

En imaginaciones de visiones nocturnas, Cuando el sueño cae sobre los hombres,

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

4:14

Sobrevínome un espanto y un temblor, Que estremeció todos mis huesos:

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

4:15

Y un espíritu pasó por delante de mí, Que hizo se erizara el pelo de mi carne.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

4:16

Paróse un fantasma delante de mis ojos, Cuyo rostro yo no conocí, Y quedo, oí que decía:

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

4:17

¿Si será el hombre más justo que Dios? ¿Si será el varón más limpio que el que lo hizo?

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

4:18

He aquí que en sus siervos no confía, Y notó necedad en sus ángeles

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

4:19

¡Cuánto más en los que habitan en casas de lodo, Cuyo fundamento está en el polvo, Y que serán quebrantados de la polilla!

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

4:20

De la mañana á la tarde son quebrantados, Y se pierden para siempre, sin haber quien lo considere.

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

4:21

¿Su hermosura, no se pierde con ellos mismos? Mueren, y sin sabiduría.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.