Job 3

DESPUÉS de esto abrió Job su boca, y maldijo su día.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

Y exclamó Job, y dijo:

И Йов заговори и каза:

Perezca el día en que yo nací, Y la noche que se dijo: Varón es concebido.

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

Sea aquel día sombrío, Y Dios no cuide de él desde arriba, Ni claridad sobre él resplandezca.

Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

Aféenlo tinieblas y sombra de muerte; Repose sobre él nublado, Que lo haga horrible como caliginoso día.

Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

Ocupe la oscuridad aquella noche; No sea contada entre los días del año, Ni venga en él número de los meses.

Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

¡Oh si fuere aquella noche solitaria, Que no viniera canción alguna en ella!

Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

Maldíganla los que maldicen al día, Los que se aprestan para levantar su llanto.

Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

Oscurézcanse las estrellas de su alba; Espere la luz, y no venga, Ni vea los párpados de la mañana:

Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

Por cuanto no cerró las puertas del vientre donde yo estaba, Ni escondió de mis ojos la miseria.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

¿Por qué no morí yo desde la matriz, Ó fuí traspasado en saliendo del vientre?

Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

¿Por qué me previnieron las rodillas? ¿Y para qué las tetas que mamase?

Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

Pues que ahora yaciera yo, y reposara; Durmiera, y entonces tuviera reposo,

Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

Con los reyes y con los consejeros de la tierra, Que edifican para sí los desiertos;

с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

Ó con los príncipes que poseían el oro, Que henchían sus casas de plata.

или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

Ó ¿por qué no fuí escondido como aborto, Como los pequeñitos que nunca vieron luz?

Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

Allí los impíos dejan el perturbar, Y allí descansan los de cansadas fuerzas.

Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

Allí asimismo reposan los cautivos; No oyen la voz del exactor.

Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

Allí están el chico y el grande; Y el siervo libre de su señor.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

¿Por qué se da luz al trabajado, Y vida á los de ánimo en amargura,

Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

Que esperan la muerte, y ella no llega, Aunque la buscan más que tesoros;

които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

Que se alegran sobremanera, Y se gozan, cuando hallan el sepulcro?

и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

¿Por qué al hombre que no sabe por donde vaya, Y al cual Dios ha encerrado?

на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

Pues antes que mi pan viene mi suspiro; Y mis gemidos corren como aguas.

Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

Porque el temor que me espantaba me ha venido, Y hame acontecido lo que temía.

Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

No he tenido paz, no me aseguré, ni me estuve reposado; Vínome no obstante turbación.

Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.